Всички са щастливи,
изпълнени с вълнение!
Рухват мисли и емоции.
Клонки на дърво семейно-
разпръснати по мръсния асфалт.
Не разбирам и не искам,
а всичко живо е заето-
кой ли да ги събере?
А дупката,
тя продължава да расте.
Празна като празник
под сивото небе.
Ах, че депресирано дете!
VOUS LISEZ
Съвременният ми романтизъм
PoésieИмам порив да пиша. Порив да творя, да създам още части от света.