Съвременният ми романтизъм

Угасна

И ето пак надеждата умря.
Щастие, щастие, тъга.
Спирам, отказвам се.
За какво съм там,
че да се боря?
Чаках, но какво чаках?
Чувства явно само пак от мен.
Така мечтаех за какво?
Аз, съвременна Татяна.
Действителността ме пак застигна.