Любовна приказка

1 част

-Лека нощ и да не стоиш будна в леглото, а да заспиваш директно. Все пак утре е голям ден. - баща ми се опита да прозвучи мило, но не му се получи много.
- Да, да. Лека нощ. - измърморих аз и се заизкачвах по стълбите към втория етаж. Легнах в леглото без да се преобличам и се замислих. Опитах се да си спомня всички хубави неща, които ми се бяха случвали през тези години. Не бяха много. Повечето бяха, докато бях малка. Спомних си как тогава мама ми обръщаше много внимание, занимаваше се с мен, всеки божи ден ми казваше, че ме обича. Когато навърших 10 нещо се промени. Те спряха да ми обръщат внимание. Често се държаха с мен сякаш бях невидима и като всеки нормален човек аз се опитах да им привлека вниманието. Опитвах всячески, но не се получаваше. Накрая, може би година по-късно се разгневих. Започна да не ми пука за нищо - нито за училище, нито за приятелите ми и учителите ми забелязали промяната в мен се обадили на родитилите ми. Чак тогава те си позволиха да ме погледнат и заговорят.
- Какво ти става - попита ме студено майка ми. Погледнах я удивено, никога не ми беше говорила така и тогава им се разкрещях за първи път в живота си.
- А на вас каккво ви става, а? Какво стана, когато навърших 10 години. - крещях, а след това се разплаках. Баща ми ме огледа, сякаш бях някоя непозната, а не собствената му дъщеря.
- Това не те интересува. - това беше края на разговора ни. От тогава разговорите ни не бяха особено по-дълги. Отношенията ни станаха много студени. Колкото по-голяма ставах толкова повече ми се искаше да си тръгна, но никога не ми стигаше смелоста. Сега, обаче бях напълно обедена в това какво искам. Още рано сутринта си бях направила багажа и още преди месец резервирала билета. Всичките тези години бях спестявала пари и сега имах солидна сума в себе си. Бях решила да пътувам още утре сутринта в 6.00. Взех писмото, което щях да оставя на родителите си и за пореден път го прочетох. Ето каво гласеше:
"Ако изобщо забележите, че ме няма оставям ви това писмо. От много време не се разбираме, вече съм пълнолетна и затова реших да си тръгна. Съжалявам, че отношенията ни потръгнаха, може би, ако ми бяхте споделили нещата щяха да са различни. Въпреки всичко ви обичам! Анджи"
Въздъхнах. Навих си алармата за 4 часа и заспах.
'На сутринта'
Алармата ми би и аз неохотно станах. Взех багажа си и на пръсти се изнизах към входнта врата. За последен път погледнах къщата,в която бях израснала и излезнах, за да посрещна новото си бъдеще. Скоро бях на летището. Дадох си билетите и влезнах в самолета. Той се издигна. Вече нямаше връщане на зад. Облегнах се на облегалката пренаписвайки бъдещето си.