Любовна приказка

2 част

Събудих се от леката си дрямка, когато чух стюардесата да ни казва да затегнем коланите, защото кацаме. Сложих си колана и погледнах през прозореца. Вече беше станало следобед, което ме наведе на мисълта, че сигурно нашите вече са разбрали, че ме няма. Въздъхнах. Една сълза се стече по бузата ми, но не позволих на останалите да я последват. Сама си бях решила да тръгна и сега повече от всякога трябваше да съм силна. Кацнахме. Слезнах и след малко си взех багажа. Вървях в сградата на летището и гледах в краката си. Хората ме заобикаляха, но някой, явно доста забързан, се блъсна в мен. Вдигнах глава.
- О, боже извинявай. Просто много бързам. - каза и ме подмина. Беше момче на около моята възраст, с русо-пепелява коса и зелени очи. Усмихнах се.
- Няма нищо - казах, ала той вече ме беше отминал. Продължих нататък и скоро излезнах от еофорията на летището. Извиках си такси и казах името на улицата, на която беше апартамента, който бях наела. Оказа се недалеч. Присгнахме, платих на човека и излязох от таксито. Отключих входната врата. И се заизкачвах по стълбите, за да стигна 3-тия етаж. След малко бях пред вратата на новия си дом. Отключих и влезнах. Състоеше се от 3 стаи и малка баня. Кухня с маса за двама, хладилник, мивка и шкафове. Хол с диван, фотьойли и телевизор. Спалня с гардероб и двойнно легло. Оставих сака на пода и бавно и монотонно започнах да оправям дрехите си, мислейки си за утре. Бях се записла в гимназията на града и адски много се притеснявах за това какви хора ще има, дали ше ме харесат как ще се държат с мен и т.н. Ала нямаше смисъл да се чудя все пак щях да разбера утре. Бяб готова с подреждането на багажа си ии станах. Взех малко пари и ги сложих в джоба на дънките си. Излезнах от апартамента и слезнах на улицата. Започнах да се оглеждам. Исках да отида до някой магазин за да си купя нещо за ядене, но никъде не виждах. По едно време на отсрещната улица видях едно момиче, горе долу на моята възраст.
- Ъм. Извинявай. - провикнах се. Тя се обърна към мен и ме погледна учудено. Набързо пресече улицата и се огледа уплашено.
- Какво ти става, бе?!? Ти си луда. - заключи тя. Тогава ме погледна така все едно е направила световно откритие. - Или пък си нова. - каза тихо и отново се огледа. Кимнах.
- Извинявай, не исках да те изплаша. Исках само да попитам дали някъде наоколо има магазин. - казах учтиво, но всъщност си мислех за тази като за някоя луда. Тя кимна към ъгъла на улицата и с бързи стъпки се отдалечи. Вдигнах рамене и тръгнах към магазина. Влезнах. Купих си корнфлейкс, желирани бомбони и ябълки. Обожавах ябълките. Платих на касата и се прибрах. Изядох една ябълка, измих си зъбите и си легнах. Вече беше станало 9.00 часа. Не беше много късно, но на мен ми се спеше ужасно много и скоро се унесох в сънища.