Любовна приказка

4 част

Не можех да отдръпна погледа си от неговия. Той също ме гледаше, с огромна почуда. Отвори уста все едно да каже нещо, но след това я затвори. Сякаш си спомни нещо важно. Сведе поглед към китарата, оставяйки ме да го зяпам като риба на сухо. Без да виждам очите му се почуствах странно, тези очи ме парализираха, не можех да помръдна, не знаех какво да направя. От него се излъчваше нещо, нещо лошо. Насилих се да отдръпна поглед. Огледах класа, надявайки се, че и те го зяпат като мен. Ала не беше така, даже точно обратното. Той свиреше очарователно, а никой от тях не вдигаше глава от тетрадката си. Запитах се защо ли го правят. Страхуваха ли се от него? Трябваше да питам Крис. Погледнах към него, но и той като другите беше свел ниско глава. Реших да говорим после. Отново вдигнах глава, за да видя момчето с лешниковите очи и за моя изненада той също ме гледаше. Усетих топлина в бузите си. Бях убедена, че съм станала червена като домат. Не знам дали ми се стори или не, но той се подсмихна. Сведох глава, малко след това той привърши мелодията си.
- Прекрасно! - каза госпожата. - А сега вокалист. Кой ще нашият вокалист тази година? Хайде, деца. - тя ни подкани и зачака някой да вдигне ръка. Огледах се, но никой не го правеше. Изведнъж ми се прииска да го направя, да излезна и да пея. Какво толкова дори да се изложа? Трябваше да се приближа към него. Вдигнах ръка и всички около мен ахнаха.
- Добре Анджела. Слава богу бях решила, че пак ще си останем без певица. Хайде излизай тук. - тя усмихната ми посочи подиума при последните си думи. Станах и се наканих да тръгна, когато Крис хвана блузата ми.
- Не го прави! - прошепна, но аз само поклатих глава и отидох на подиума. Видях листа с думите и го взех. Нотите бяха от същата песен, която, така нареченият Джейсън изсвири. Той ме гледаше, някак странно, сякаш не ме гледаше, а ме докосваше. Изнервих се.
- Ще започваш ли да свириш или не? - попитах по-троснато, от колкото ми се искаше. Той се усмихна подигравателно поддържайки изневиделица дошлия гняв и започна да свири. С мелодията започнах да пея. Беше лесна песен, справях се добре, може би, защото срещнах погледа му. Тогава забравих за света, който ме заобикаляше, продължавах да пея, той продължаваше да свири, а двамата продължавахме да се гледаме. След като песента свърши всичко вървеше катопрез мъгла. Госпожата казва, че аз ще бъда вокалистка, класа ме зщпа все едно съм някоя ненормалница, намирам следващия кабинет, минават часовете до обедната почивка. Тръснах глава. Трябваше да се отърва от мисълта за него, за очите му, за ръцете му, за усмивката му, за... Тръснах повторно глава и станах. Трябваше да намеря Крис и да го разпитам. Влезнах в стола и веднага забелязах Крис с още няколко от съучениците ми. Не ги познавах. Освен едното момиче беше ми много познато. Сетих се, че беше от вчера, тя ме беше опътила до магазина. Страхотно. Тя ме мислеше за луда, кой знае какво бе наговорила на Крис. Тръгнах с сигурна крачка към тях. Когато стигнах дотам хванах Крис за ръката и го погледнах право в очите.
- Трябва да поговорим. - казах сериозно, той за мое изумление кимна и се отдалечи с мен.
- Кой е Джейсън? - карах направо, нямаше смисъл да увъртам.
- Ами той... - Крис почеса носа си, явно се чудеше как да отговори. - Просто не се забърквай с него. - каза сериозно и без да ми даде възможност да отговоря отиде обратно при приятелите си. Тръгнах с гневна крачка навън. Да не се забърквам с него, ли? Имах сериозното чувство, че вече се бях забъркала много. Излезнах от училището, за да се поразтъпча малко. Някой хвана ръката ми и аз подскочих стреснато. Обърнах се мислейки, че ще видя пред себе си Крис, но не видях него. Видях единствения човек в училище, с който не биваше да се забърквам, а дори не знаех защо.
- Какво искаш? - попитах го троснато. Той се наведе към мен и ме целуна. Целувката ме раздвои изцяло, направи ме на парчета. Отвърнах със страст каквато дори не очаквах, че съществува в мен. В мен се сбиха огън и лед, страст и омраза, гняв и любов. Всичко това наведнъж и просто ме изпепели. Осъзнах се. Какво за бога правех с този? Блъснах гърдите му и се измъкнах от прегръдката му. Мигом се почувствах по-празна от всякога. Той ме загледа жадно и любопитно.
- Защо се отдръпна, миличка? - попита той.
- Не съм ти миличка остави ми намира. - казах силно и понечих да се отдръпна, но той хвана плата на блузата ми.
- Да не си посмяла да си тръгнеш. Ти си моя. Принадлежиш ми.
- На никого не принадлежа, а ако принадлежах на някого ти щеше да си последният човек, който можеше да е. Остави ме намира. - казах сериозно, измъкнах се от хватката му и се затичах към училището, оставяйки го да гледа след мен. Трябваше да се държа на разстояние от този човек. Но защо бях толкова изплашена да не се откаже от мен, да не го изгубя след като не бях негова, а той не беше мой?