Любовна приказка

3 част

"На сутринта"
Човекът в черно се приближава към мен. Гледа ме заплашително. Приближава се. Обзема ме неистов страх искам да избягам, но не мога да помръдна. Чувам злобен смях, който парализира мозъчните ми клеки. Той е на сантиметри от мен, ще ме докосне само след миг. Не мога да помръдна и тогава, когато тялото му е само на милиметър от моето той изчезваи и на негово място се появява друг мъж, не мъж момче. Той ме поглежда и очите ни се засичат само за миг. В този момент алармата на телефонът ми би и аз се събудих цялата обляна в пот и все още трепереща. Станах рязко и вдигнах ръце, в защитна поза, но там нямаше никой само стаята. Тогава разбрах било е сън, само сън. Свлякох се обратно на леглото. В главата ми бяха само онези лешникови очи и парализиращият страх от преди това. Исках да припадна, но тогава си спомних днес е "първият ми учебен ден" в новото ми училище. Надигнах се с мъка и влезнах под душа. Чувствах се адски изтощена, въпреки че до сега бях спала. След като излязох от банята си i избрах тези дрехи http://weheartit.com/entry/114721011/search?context_type=search&context_user=Mya_555&query=school+clothes бях ги подбрала точно за случая. Излезнах от вкъщи и се запътих към училището ми. След по-малко от 15 минути бях пред него. Имаше 10 минути до започването на часовете, а трябваше да мина и през канцеларията. Забързах се. Навсякъде около мен учениците се забавляваха, ходейки на групички. Сведох ниско глава и продължих. Прекосих големият двор и влезнах в самата сграда. Съвсем скоро намерих канцеларията и влезнах.
- Ами аз съм..
- Да знам новата ученичка. Заповядай Анджела. - жената ми подаде програмата и някакви учебници. - А това са извънкласните ти дейности и кога ще се провеждат.
- Добре, благодаря. - казах и излезнах. Загледах се в програмата. Първи час - музика в 17 кабинет при г-жа Топалова. Загледах се в числата на кабинетите. 1, 5, 19.. Нямаше начин да се оправя сама бяха разбъркани. Въздъхнах отчаяно. Бях забила нос в програмата, когато някой се блъсна в мен. Вдигнах поглед и останах същисана беше момчето от летището. Той ми се усмихна:
- Пак се срещаме и то пак по същият начин. Този път обаче няма да пропусна възможноста да се запознаем. - каза ухилено той, като ме накара и мен да се усмихна. - Казвам се Кристиян, но ми викай Крис. - продължи, след което ме погледна очаквателно.
- Аз съм, Анджела. Приятно ми е, Крис. - казах и двамата се здрависахме.
- Какъв час имаш, Анджи? - попита ме директно минал на малко име.
- Ами музика, но незнам къде е кабинетът. - казах с надежда, че той ще ми помогне.
- Я виж ти какво съвпадение, аз също имам музика. Хайде да вървим.
След малко се озовахме пред стаята и влезнахме. На катедрата седеше ниска жена с очила и пишеше нещо. Приближих се колебливо към нея, но нямаше от какво да се трвожа още в момента, в който срещнах усмихнатото и лице ми стана симпатична.
- Здравей, скъпа. Ти сигурно си Анджела? Видях, че Крис те доведе, така че можеш да седнеш до него. - каза тя с напевен и мил глас.
- Благодаря.
- Готови за работа. Тази година ще има много сериозно състезание по музика. Ще ни трябва вокалист, китарист и барабанист. Кастингите започват първо с китаристите. Първи е Джейсън.
На дъската излезна едно момче и взе китарата си. Започна да свири беше уникален. В този миг вдигна глава и очите ни се срещнаха. Бяха същите лешникови очи от сънят ми. Ледена тръпка мина през тялото ми.