Любовна приказка

5 част

Не можех да заспя, всеки път щом задрямвах се сещах за него. Беше ме страх, че отново ще го видя в сънищата си, но в същото време се надявах, когато най-сетне заспя да го зърна. Всичко в главата представляваше пълна бъркотия. Бъркотия, която той сътвори само с една единствена целувка. Мразех го. Харесвах го. Не исках да го виждам. Бленувах отново да усетя усетя устните му върху моите. Станах, за да се разходя, трябваше да се разведря, да мисля за нещо друго. Сложих си якето и излезнах от апартамента. Когато излезнах от входа е лъхна студен повей, всичко наоколо беше тъмно. Възможно ли беше да няма нито една улична лампа. Не виждах на повече от една ръка разстояние пред мен. Но все пак не се върнах, не можех. Беше толкова тихо, че чак беше оглушително. Имах чувството, че ушите ми пищят. Нещо не беше наред с това място, но продължих надолу по улицата. Изведнъж видях светлина в далечината, не не беше светлина, беше огън. Приближих се още малко и видях, че някой държи огън. Но в какво го държеше? Приближих се още малко и видях, че огъня е в самата ръка, сякаш извираше от ръката. Едва сподави ахването си. Приближих се още малко и се скрих в един вход, сега вече можех и да ги чувам.
- Мислиш ли, че не разбирам? О, разбирам и това е най-ужасното. Много добре знаеш, че и мен ме зарязаха! Радвам се, че и ти имаш този шанс и се надявам да не го пропилееш, но все пак не можеш да се откажеш от това, което правим. Знаеш, че не можеш. - сякаш се караха. Гласът на този беше плътен, но изглеждаше момчешки, може би беше една, две години по-голям от мен. Чаках да започне да говори и другия. Исках да погледна, но ме беше страх да не ме видят. Другият най-после прекъсна паузата и проговори:
- Знам, но само тя ми е в главата и как ме отблъсна. Не може да не го е усетила все пак сме двойници. Не е възможно да съм объркал. Това, което усетих. Не мога да го опиша. - този път не се сдържах и ахнах. Без да усетя каквото и да е се озовах на земята между двамата. Огледах се момчето пред мен в действително беше човека, за когото го помислих, за когото ахнах. Пред мен стоеше Джейсън. Сега той ахна. Наведе се бързо и ме вдигна от земята, притискайки ме до себе си за прегръдка. Избутах го, отдръпвайки се.
- Аз... - Джейсън заекна. - Не знам какво да кажа. Какво за бога правиш тук толкова късно. - той прокара пръсти през косата си видимо притеснен. - И от кога ни слушаш?
- Какво правя тук си е моя работа. А от кога ви слушам, ами от достатъчно дълго, за да имам много, наистина много въпроси. - казах троснато и скръстих ръце. Видях го как отново прокарва ръка през косата си. След това се обърнах към приятеля му. В ръката му все още имаше топка огън. Огледах я любопитно. Излизаше ей така от ръката му и изглежда въобще не го пареше. Беше наистина странно. После вдигнах глава към лицето му. О боже мой. Такива красавци не се срещаха всеки ден. Беше с къдрава коса и прекрасни лешникови очи. Е, не по-хубави от тези на Джейсън, но.. Прогоних тези мисли от главата си. Направих крачка напред и подадох ръка за поздрав. Пред очите ми огънят изчезна и той хвана ръката ми. Дори не беше топла.! Установих с изненада.
- Казвам се Анджела. - казах като се стараех гласът ми да не потрепери.
- Максън. - каза той с онзи тембър, който ми беше направил впечатление преди малко. - За мен е удоволствие да се запознаем. - продължи той наведе се и целуна ръката ми. Усетих как лицето ми почервенява, никой до сега не беше целувал ръката ми. Той се усмихна и ме пусна. Ръката му се замени с тази на Джейсън. Беше почервенял, може би от завист. Усмихнах се. Бях му го върнала за целувката.
- Да вървим да говорим. - каза през зъби той поглеждайки злобно Максън.
- Не може ли да говорим тук? - попитах го
- Не. - отсече той и тръгна. но аз не го последвах както очевидно очакваше. Обърна се и ме погледна въпросително.
- Как да съм сигурна, че няма да ми се нахвърлиш да ме целуваш като преди малко? - попитах го съвсем сериозно, а Максън прихна да се смее с глас. Джейсън изглеждаше изключително притеснен.
- Ами... Аз... Обещавам, че няма.. - каза заеквайки. Въздъхнах. Май на това трябваше да се задоволя.
- Хубаво - казах. Помахах за чао на Максън, който още се заливаше от смях и тръгнах след Джейсън, за да разбера какво за бога ставаше.
😋КРАЙ❤️