🎉🎉



* Глава 7 * {Изглед на Матео}

Това, което Луна не знае, е, че всичко е част от моя план ... Л: Матео бъдете тихи. Просто не искам нищо повече с вас
М: Луна, съжалявам ...
Л: Не е достатъчно. !!
М: ... какво мога да направя, за да ми простиш!
Л: Махай се!
М: Не! Напълно тъмно е. Позволете ми да ви заведа при вас .. е ли прекалено много да питам!
Л: ... Е ... трябваше да се опитам да извадя усмивката си от устните, но не се получи, затова бързо се обърнах ..
Л: Всичко хубаво с теб ...? М: Да всичко .. перфектно ...
Съберете се Matteo ** скок във времето **
Л: Е .. благодаря ти ..., че си го прибрал у дома
М: Няма проблем ... Л: Сега можете да отидете Матео ..
М: Влизам само когато влезеш вътре ...
{Гледна точка на Луна}
Това момче е наистина странно ...
Просто въздъхнах и потърсих ключа в джоба си ... не може да бъде .. къде е той .. поглеждам Матео, но .. той просто ме гледа глупаво. М: Какво става
Л: ключът ми го няма
М: не са ли там родителите ти?
Л: .. Н-не ...
М: О ... Л: Видяхте ли ключовете ми?
М: Не.
Л: * въздишки * ги няма .. {Изглед на Матео}
Ами сега ... •


💗  😃

#Soyluna Where stories live. Discover now