Аз ли съм идиот или хората около мен са гении... Везните се наклоняват на първото предположение. На лекции съм. Математика... Професора обяснява нещо, явно изключително интересно, аз естествено съм си забравила очилата, а той скърца с тебешира някакви размазани чертички и всичко живо около мен пише и кима одобрително. Забележете, решавам да се слея с пейзажа, но ... какво да пиша в тетрадката? Дааа сърчицата и цветенцата са добър избор. Така, трябва да погледнем от позитивната страна на ситуацията. Първо, няма начин да напиша нещо, защото съм "недоскив" и няма голяма вероятност да прогледна чудодейно. Второ, ужасно ми е скучно. Трето, остават още 30 минути до края на мъчението. Имам 30 минути да измисля план за действие... явно днес няма да се учи, но ми трябват лекциите, пък и някой ако ми ги обясни ще е идеално. После най-естествено си бия шута и хайде бай. Наострям слух. Цел - да открия умен и отзивчив субект, който да омая с моята чаровна усмивка да ми съдейства. Позволявам си да се заслушам в околния шум. Професора обяснява някаква си теорема. Той е нисичък, крехък човек. Прилича на нечии дядо, абе сигурно е нечии дядо. Има си кафяв елек, а под елека - карирана риза и на лявата ръка часовник от времето на динозаврите. Панталона му е с ръб. Очилата му едва, едва пазят равновесие на върха на носа му. Говори тихо като внимателно изговаря всяка дума, все едно е чуплива. И внимание! Той спира да говори, защото някаква личност зад мен проговаря компетентно. Личността притежава нежен гласец, значи е от женски пол, може би. Направо ме сърби врата да я центрирам. Хайде ще се правим на възпитани. Нещо не била съгласна с доказателството, защото ..... дъра бъра дъра бъра...
- Да, колежке, може и от тази гледна точка да се разгледа, но не бързайте да отричате моето доказателство. - Последва типичния жест за Професора - с върха на палеца побутна очилата си намясто.
Значи ето ти претендент №1 - Колежка Многознайкова. Професора се обръща кръгом към дъската и продължава с драсканиците. Всички автоматично забиват поглед в тетрадките си и усърдно записват нещо си. И аз естествено имитирам дейност. След 3 цветенца и огромен надпис "Рина е SUPER", което се равнява на 12 минути скърцане на тебешир претендент №2 плахо прекъсва монотонното мрънкане на Професора.
- Извинете, мисля, че там след хикс на квадрат имате грешка... - така някак си края на изречението заглъхна мистериозно. Я какъв бил притеснителен младежа. Не че го виждам този хикс, а камо ли квадрата, ама ако ПРОФЕСОР има грешка, трябва да го кажеш звучно, гръмко, абе направо като шамар, защото си е шамар по интелекта. Последва бавното обръщане на Професора, накланянето на главата, погледа над очилата, фиксирането на тази плаха личност. Лека усмивка, хайде кръгом и бавно търсене на грешката.
- Хммм Колега, прав сте...Дааа, много сте прав. Благодаря за поправката.
Замръчка го с ръка и хайде пак скибуц, скибуц...но не за дълго. Колежка Многознайкова започна коментар:
- Това доказателство може да се докаже много по-лесно. - Тя владяла изкуството на лесното доказателство... олеле как ми скочи в очите. Професора повтори процедурата по фиксиране.
- Така ли, Колежке? Смятате, че е излишно да минавате по трудния път? - Така ли ми се струва или Професора магически се превърна в лукаво старче...е само лукаво, защото другото си беше и преди.
- Не, не мисля, че е излишно, просто има и друг път. - със самочувствие заяви Многознайкова.
- Нека покажа трудния път, а Вие можете да ни улесните след това. Съгласна ли сте? - Лукавия поглед на Професора се разгоря в блага усмивка.
- Разбира се. - Някак си с тила си усетих уверената усмивка на Колежката. Оффф едва ще изчакам чагъртането на "трудния път" по дъската да приключи, че да видя Колежка Многознайкова. Хайде сега да си дорисувам малко сърчица, че да мине време. И то лениво се изниза - 4 минути творчество от моя страна и мрънкане от подиума.
- Надявам се, Колежке, намирате моето доказателство поне за вярно, ако не за лесно. - усмихнато каза Професора - Заповядайте, покажете какво имахте предвид.
Аз реших отново да проявя възпитание и да възпитам търпение. Реда зад мен се разшумя.
