Ето я. Ееее не… очаквах някаква кукундрела, а тя почти симпатична. Затрака с токчетата до Професора. Той й подаде омразния тебешир и аз, а и всички всъщност, имахме възможност да я огледаме и от друг ъгъл. Значи, на около моята възраст, но с мозък. Малко по-висока от мен, аз съм почти 160 см., а тя сигурно плюс 5-6 см. Сложи и токчета 8 см. и изглежда стройна. Косата и е дълга до средата на кръста, кестенява, може би боядисвана, права, вързана ниско на тила. Нека да отбележим, че Бог е компенсирал една пласкост с друга изпъкналост. В момента тя скубуца усилено нещо, а цялата зала се е съсредоточила къде в това, което изразява интелекта й, къде в компенсацията й. Аз, не че имам такива интереси, но компенсацията я виждам и без очила. Тялото й е по-скоро слабо, тъмни дънки и черни високи ботуши, прасковена риза и черно сако. Официално облечена… хммм интересно с какво се занимава . Има се за умна, значи може и да прояви великодушие да обясни за какво иде реч. Но чара ми рядко проработва при същества от женски пол на около моята възраст. Стратегически подход – правя се на наивно тъпа… тя се има за умна, значи може и да си достави удоволствието да й гъделичкам самолюбието. Тишина…скрибуцане…. и тишината е прекъсната от „You sexy motherfucker …” на Prince…естествено източника е моя телефон, а аз не мога да го изнамеря в чантата ми и почти цялата песничка се завъртя докато затворя. Такааа…оглеждам се…всички ме зяпат, барабар с Професора и Колежката. Аз съм изобретателна, нали трябва да се изхързулна от положението:
- Извинете, търсят ме от работата. Неотложно е. – Професора ме огледа по-скоро с любопитство, все едно съм хлебарка напръскана с Райд. Умницата от дъската неодобрително ме стрелна с поглед. В този момент ми заприлича на хъски, със светли, студени очи, зад които не знаеш какво има. Грабвам виновника за цялата дандания и важно, важно излизам от залата. Някои ме изпращат с разбиращи погледи, други със осъдителни. Е не може да се харесаш на всички.
От другата страна на вратата нервно набирам моята най-добра приятелка, колежка в университета и на работа и представете си, съквартирантка - Таня Тинчева или както всички й казваме Тити.
- Хелоуууууууу Дарлинг! Как са лекциите? Скучаеш ли? Липсвам ли ти? Ааааа…-ей че е лигня. Абе като сме двете сме лигочи големи.
- Ми липсваш ми бе мило! А аз на теб? Шефа мрънкоти ли за мен? – това последното изречение го казах леко гузно.
- Има нещо такова. – изведнъж става супер сериозна - Да те питам за онази фактура за 2500 лева. Нали имаше нещо проблем.
- Оффф… а аз си помислих, че вярно си се загрижила за мен. Та какво за нея? – аз си мислех, че ми звъни да си лафим, а тя наистина за работа ме търси.
- Ами Христо ми каза да звънна на клиента да оправим нещата. Но нали ти ги движиш… е какво да правя? – да уточним, че Христо е шефа и щом го нарича по име значи е близо до нея и нещата са сериозни. Иначе заедно с другите колеги му казваме Ицо, когато е в настроение, а само двете във върховна лигава фаза – Мистър стегнато дупе или само Дуууупе.
- Ами знаеш ли, няма смисъл да седя на лекциите, че си забравих очилата и май ще дойда на работа. До час и нещо съм там. Ще е проблем ли? – чувам как „уж”закрива с ръка слушалката да не чувам. „Катерина ще дойде до час-час и половина. Иска лично да реши проблема. Ще я изчакаме ли?”. Телефона беше иззет.
- Госпожице Георгиева, този проблем трябваше да сте го решили още преди два дни. Клиента се обади, че няма развитие по въпроса. Да разбирам ли, че не си вършите работата? – той винаги говори официално, на фамилия. И сега се прави на страшен, защото го е яд на мен. Но това е друга история. Няма смисъл да му обяснявам, че съм подготвила документите, но просто трябваше да доуточним приемо-предавателните протоколи. Вероятно бяха звъннали да проверят до къде съм и кога ще ги пратя.
- Господин Димов, проблем няма. – „Проблема е само в главата Ви.” си помислих – След час съм при вас и ще ви го докажа. – Докато го казвам чувам как поне две врати се отварят и затварят, очевидно Ицето се движи из офиса.
- Защо не ми се обади снощи? – каза го със брутално различен тон. Оффф скрил се е в кабинета си и се е разнежил. Значи хич му не е за тъпата фактура, само си търси повод да ме чуе. Олеле колко мило… какво му става на този човек??? Беше просто една целувка… на фирменото парти….в асансьора…вчера. Защо като нормалните хора не се прави, че нищо не се е случило? Звъня ми поне четири пъти, а аз бях „заспала”, не че можех да заспя.
- Трябва да влизам на лекции…-мълчание отсреща – до след час тогава... – той продължава да мълчи. Такива мелодрами ме изнервят. Хайде да приключвам вече с това, но поне да го изнервя максимално – Довиждане Господин Димов.
