Дълго през дългата зима ний предохме,
седнали в тъмния кът.
През одимени прозорчета гледахме
вън оснежения път.
И във душата ни смътно възставаше
властен копнеж за простор,
но непрозирна мъгла затъмняваше
скъдния наш кръгозор.
Зимата мина, към север прокудена,
с бури и тежки мъгли.
Трепна земята, несетно пробудена,
звънна и рояк пчели.
В росни зори ние рано се дигнахме,
с бликаща младост в сърце,
първи на чистият извор пристигнахме
с блеснали менци в ръце.
Вятърът волен далеко понесъл е
нашите песни и смях...
Песни ликуващи, ведри и весели -
цялата младост е в тях!
