AGE {Euphoria}🔞

🌼3🌼

Вече бях свършил работа. Часът бе около шест,вечерта,реших да тръгна към училището на Ти за да не ме чака на студа,отворих вратата на колата си, която бе паркирана пред една цветарници,но се замислих,дали да не зарадвам мъника с една роза,нищо не ми костваше. Влязох в магазина и се чу позвъняването на камбаната над вратата му.
-Здравейте,господине,как да Ви помогна?
К-Бих искал една роза.
-Само една,бих могла да Ви подаря още няколко,ако нямате пари,убедена съм че дамата Ви много ще се зарадва.
К-Не,не за едно петнадесет годишно момиче е,тя не ми е.....приятелка.
-За любовта няма възраст младежо ,а и ти не си много по-голям от нея,можеби си на осемнадесет.
К-Не,на двадесет и две съм.
-Наистина,никога не бих предположила,заповядайте една красива роза.-усмихна ми се толкова приветливо. Поех розата и платих. Качих се в колата и не след дълго бях пред училището,вече беше 18:45,но нея я нямаше. Притесних се и излязох от колата,влязох в училището и започнах да я търся. Часът стана много късен и вече се уплаших до смърт. Тръгнах към задния двор на училището и видях,как няколко момчета се бяха насъбрали около нея и я биеха. Бързо се изтичах и бутнах единия.
К-Какво правите,оставете я.
-Кво те бърка бе отрепко?-Каза единият,който я държеше и я хвърли на земята, като камък,тя се строполи и не можеше да се изправи.
-Да,Къв си ти и що приличаш на жена?
-Сигурно е гей.
-Бързо се разкарай за да си нямаш проблеми.
К-Добре,ще си тръгна но с нея,предупреждавам ви,пуснете ни да си вървим или ще стане лошо.
-Хахахаха,вие чухте ли го,не ни е страх от тебе посерко.-без да го предупреждавам го ударих в носа,той падна и започна да кърви. Другите също ми се нахвърлиха,но всепак те бяха просто едни дрисльовци,опитващи се да възмъжеят по най-неправилния начин. Бързо се справих с тях и отидох до Ти.
К-Можеш ли да станеш?-Ти само кимна,но щом тръгна да се изправя веднага падна. Вдигнах я булчинската и тръгнах към колата. Поставих я вътре и седнах на шофьорското място. Врътнаха ключа и запалих колата.

К-Кои бяха те?
Ти-Мой съученици.
К-Не ми изглеждаха много дружелюбни.
Ти-Ако не получат това което искат,винаги са лоши.
К-А какво искаха.-тя сви крака и сълзи се стекоха от очите ѝ.
К-Направиха ли ти нещо,имам предвид,това което искаха,получиха ли го?
Ти-Преди около седмица,единия.......-започна да бърше сълзите си,а аз мълчах,незнаех какво да направя. Не знам какво трябва да кажа на една петнадесетгодишна тийнейджърка, която е била изнасилена,но знаех къде да я заведа.
К-А пи ли после противозачатъчно?-тя само кимна удобрително.
Спрях колата пред една изоставена сграда.
Ти-Защо сме тук,г-н Jeon?
К-Не се бой,няма да те нараня,тук сме защото винаги щом съм тъжен идвам и реших да те доведа,за да си поговорим.-отворих вратата и я вдигнах,качихме се по едно стълбище и я оставих да седне на покрива. Настаних се до нея,а тъмнокосото момиче гледаше към пода засрамено.
К-Ти не си виновна,няма от какво да се срамуваш.-подадох ѝ розата, която бях купил за нея.
Ти-Благодаря,никой никога не ми е подарявал цвете.-усмихна се и подуши аромата на цветето.
-То е като глъдка свеж въздух.-казахме в един глас и се засмяхме.
Ти-Благодаря Ви.
К-Моля те,наричай ме Kook или Kookie,може и Jungkook, както пожелаеш.
Ти-Добре,Кук.-извадих една цигара и ѝ се усмихнах.
Ти-Може ли една?
К-Не смятам,че е добре да пушиш,малка си.
Ти-Не съм. Отдавна вече пораснах.
К-Ха...-засмях се и захапах цигарата-всички деца си мислят че се големи,но всъщност не осъзнават че са толкова крехки и раними,дори аз самият съм дете,за това и си търся по-голяма от мен жена,някоя от която да се науча да бъда сериозен и отговорен.
-Да,но ако жена ти е по-сериозна от теб,ти вместо да се учиш от нея,ще я оставиш да поема всички отговорности и няма да се научиш да си мъж,тя ще бъде като твоя майка. Тя няма да те приема на сериозно и да увъжава мнението ти.
К-Не съм се замислял за това.-тя беше толкова права.
К-Ето вземи.-подадох ѝ цигара и запалка. Тя запали и си дръпна от нея. Издиша отровният дим и подпря главата си на вътрешната част на ръката си. Загледах големите ѝ зелени очи,те отново блестяха,бяха красиви. Погалих я леко по главата,а тя се усмихна.
К-Имаш....
Ти-Какво?
К-Нищо нека се прибираме.