Extraordinary

Глава 2

Сутринта след партито в петък.

Гледната точка на Хейдън:

Махмурлуци. Как ги мразя! Напивал съм се само няколко пъти и ето защо не съм свикнал, но казват, че всеки път е едно и също. Затова, когато се събудих от студената вода разсипана по тялото ми и срещу мен стоеше, ухилена до ушите, моята тъй мила и прекрасна Хейзъл (забележете сарказъма!), главата така ме заболя, че се проснах обратно на леглото, което също не помогна особено.

-Хайде вдигай си задника от дивана Хейдън! Днес е нов ден.

Хм, беше прекалено весела за сутрин след парти. Макар че мисля, че тя не пи, защото през повечето време пееше. Блазе й!

Смотолевих нещо във възглавницата, прекалено изтощен, за да говоря и това главоболие не помагаше, да не говорим за вкуса в устата ми.

Хейзъл пак ме срита, но след това се наведе до мен и ми подаде часа с вода и хапче за главоболие. Погледнах я благодарно поради прекалено измореното ми състояние.

След известно време главоболието намаля достатъчно, за да имам сили да се изправя и ида до банята. Тук знам къде се намира всичко, сякаш съм си в къщи. Влязох в банята и си взех един дълъг душ, който възвърна силите ми и премахна полепналата миризма на дим и алкохол. След това си измих зъбите, няколко пъти! Когато се запътих към кухнята, следвайки миризмата на палачинки, бях започнал да си спомням събитията от миналата нощ. Доста бързо се напих, така че докато се настанявах на един от столовете до плота, където ме чакаха купчина палачинки, Себ и Хейз, бях стигнал до спомена за подпийналата Сюзън. Замълчан, закусвах като другите. Сигурен съм, че и на двамата със Себастиян ще ни е от полза да не говорим, докато последствията от махмурлука не изчезнат. Хейзъл ме наблюдаваше напрегнато, сякаш чакаше всеки момент нещо да се случи. Продължих да напрягам мозъка си да си спомни, но само части от нощта се въртяха из главата ми. Танцувах, смях се, измих доста алкохол и Сюзън. Нещо ми се губи, за какво ли съм говорил с нея? След дълги опити да си спомня, изведнъж споменът ме връхлетя и почти не паднах от стола. И двамата ми приятели се обърнаха към мен, единият гледаше объркано, Хейз - с облекчение и тревога.

Миналата нощ целунах Сюзън! Аз, аз целунах С-с-сюзън! Аз целунах момиче, което не е Зоуи! Боже...

-Е, явно вече си спомни? Така ли да разбирам?

-Пич, за какво говори ?