Extraordinary

Глава 6 част 1

Здравейте хора! Сега са само две гледни точки, но реших, че е по-добре да пиша 2,3 гледни точки и да качвам, отколкото да се бавя и да пиша цяла глава. Съжалявам, ако има грешки. Също ми хрумна, ако някой желае да научи какво е станало в някоя случка, която не е разказана подробно да коментира какво иска да разкажа и ще пиша "специални глави" със сцени по ваш избор, които не са разказани! Надявам се това ви допада и имате желание да научите нещо повече около някоя ситуация. Обичам ви, приятен ден! :)

Гледната точка на Емили:

Коленичила на пода, плачех и държах ръката на момиченцето ми. Будна е и е добре, докторите мислят, че е някакво чудо да се възстанови напълно толкова бързо. Но аз знам защо и в момента слушам мъжа ми да й обяснява.

-Разбираш ли, Оли?

-Значи, до колкото разбрах аз съм нещо като принцеса на магьосниците?

-Може и така да се каже. Силите ти започват да се появяват и аз ще съм до теб и ще ти помагам да ги овладееш.

Оливия просто лежеше и гледаше объркано към нас. След няколко дълги секунди на лицето й се появи огромна усмивка.

-Яко!

Естествено че щеше да реагира така! Тези деца и техните възприятия.

-Миличка, не мисли толкова повърхностно върху нещата! Та ти беше отвлечена!

Изстрелях това малко необмислено, прекалено рано да повдигам темата. Усмивката на момиченцето ми посърна.

-Емили, скъпа… били ми донесла едно кафе?

Мартин ме погледна умолително и аз тихичко излязох от стаята.

Но естествено се залепих за вратата в момента, в който я затворих, за да чуя какво ще й каже.

-Мила, какво си спомняш?

-Не много тате, но достатъчно, за да не искам отново да си спомням.

-Скъпа, знаеш че трябва да предприемем нещо, ако не ни кажеш няма да можем, а не искаш да се местим отново нали?

-Какво е станало преди 8 години татко?

-Колкото й да не ти се иска да е истина, има доста хора, които знаят за свръхестествените, да ги наречем, хора, които обитават земята – като леля ти Ванеса и братовчед ти Хейдън и вуйчо ти Тобиас и така нататък. Но не знаеха, че има такива като мен. След войната, всички свидетели и участници бяха убити. Но-