Extraordinary

Глава 1 Част 2

Колкото успях редактирах, ако откриете грешки или обърквания, пишете ми и ще ги поправя. :)

На снимката Хейзъл и Ени. :)

Гледната точка на Зоуи:

Хихи, определено не очаквах нещата да се развият така. И в крайна сметка щяхме да излезем, макар и в задния двор. Да се надяваме да може поне на двора да си изляза. Освен това Хейди се държи странно последните няколко дни. Сякаш ме избягва, не го разбирам. Трябва да поговоря с него. Той винаги ме изслушва, няма да е зле от време на време да връщам услугата. Може пък да има проблем с някакво момиче, макар да не ми е казвал дали си харесва някоя. За тези работи сигурно говори със Себастиян. Той е по-голям, последна година, разбира повече. Себастиян е всъщност много добро момче, понякога се държи като идиот и е страшна откачалка, но като цяло става. Честно казано, ако не беше връзката му със Хейзъл преди година, щях да се пробвам. Няма спор, момчето е СЕКСИ! Кестенявата коса, сините очи и това тяло.... Както и да е. 
Хай. Довечера... Но сега трябва да се запътя към последния час и да се опитам да изкопча нещо от Хейди, макар че ще ме игнорира тотално, сигурна съм. В час слуша внимателно и не дава да го разсейваш. Пробвала съм, МНОГО пъти.

Отивам до шкафчето си и оставям учебника по математика и вземам този по Биология.
Влизам в стаята и веднага забелязвам кестенявата коса, която в момента е пълна бъркотия, сякаш е прекарвал пръсти през нея цял ден. Когато косата му изглежда така е изнервен, много. Води си някакви записки или поне така изглежда от далече. Няма да се учудя, ако пише пак някоя песен. Това момче има глас, но не иска да го приеме. Леля Ванеса го научи да пее правилно, да чете ноти, дори да свири на пиано. Като става на въпрос си нямам и на идея от къде леля Вани знае всичко това, при условие, че е детска учителка. Макар и тя да има невероятен глас, който обичах да слушам като малка, докато пееше в кухнята или когато ни приспиваше с Хейди.

Приближавам се до него, решена да седна на празното място. Пльосвам се на стола до него и го стряскам, вдига поглед от листите, по които както познах пишеше текст на песен. Успях да прочета само нещо от сорта на „And here I am, standing all alone, she’s with him, laughing, never seeing me…” (И ето ме пак, стоя сам самичък, тя е с него, смее се, никога не ме вижда...) , но той бързо закрива листа с ръка. Решавам този път да не го тормозя и да взимам листите. От това което прочетох е проблем с момиче. Преди да успея да го попитам нещо, учителката влиза. Г-жа Коул е сигурно най-младата учителка тук, на 24. И боже мили изглеждаше ли супер! Нищо чудно, че повечето момчета точат лиги по нея. И аз да имах такива крака и такъв бюст!  Както и да е, вземам едно листче и написвам бележка за Хейдън. С моя грозен почерк изписвам възможно най-разчетливо „Кое е момичето?”. Побутвам я към него. Първоначално не й обръща внимание, но просто е изписано на лицето му как едва се сдържа. Накрая взе бележката и я отвори. Прочете я и ме погледна объркано. И тогава вместо да ми отговори просто ми я върна. Охо, не си познал, няма да се откажа толкова лесно! Ако днес не го изкопча от него ще пробвам Себ. Решавам да пробвам с друг въпрос. „Защо си ядосан?”. Бутам я пак към него, но той просто я смачква и не и обръща внимание. Тогава късам нов лист и започвам да пиша, но той хваща ръката ми силно и химикалката прокъсва листа. Предполага се да пишем нещо и в стаята е пълна  тишина, така че звука се чува. Учителката надига глава от книгата си и поглежда към нас.