Jonghyun' s Skeleton Flower- The One Left Behind [ Bulgarian translation]

Chapter 3: Honestly

Рано на следващата сутрин, очите на жената се отвориха.

От доста време, не беше имала хубав сън. Може би, се дължеше на това, че приключи деня си, интервюирайки певе-
ца. След раздялата, тя страдаше от без-
съние, но тази нощ бе спала спокойно.

" Беше добра идея. Дали, наистина е, заради ритуала преди краят на деня?"

Беше приятна сутрин. Празниците започваха. Жената искаше да се наслади наслади на този момент и затова се повъртя още 10 минути в леглото.

" Гладна съм. Трябва ли, да си направя закуска? "

Жената се протегна, стана и отиде в кухнята. Тя отвори хладилника, но, понеже, не ядеше много във вкъщи и той беше в същото състояние като стомаха и - празен.

" Имам зърнена закуска, би трявало да е достатъчна. "

Жената изсипа закуската в купата и започна да обмисля, как да прекара
празниците. Имаше само няколко дни в годината, в които да се погри-
жи за себе си, трябваше да ги използва пълноценно.

" Трябва ли, да почистя? Мина доста време, откакто го направих за последно."

Жената беше изтощена, психически и физически. Имаше нужда да почисти, за да се разсея от мислите си, а също и да изпере прането.

Тя пусна дрехите в пералнята и почисти банята. Беше следобед, а тя още чистеше.

След малко, тя погледна щастливо към почистеното бюро. Тя започна да подрежда бележниците си, накрая прибра и последния.

Защо трябваше да става? Тя можеше да планира перфектната ваканция, но бе толкова вглабена в чистенето, че отвори отдавна забравено чекме-
дже. Тя искаше да го остави, но беше твърде късно, тяло и бе по - бързо от мислите.

Раната от него бе отворена, а усили-
ята да го изтрие от съзнанието си бяха неуспешни. Шкафът, сякаш и се смееше, опитваше се да я погълне, притискаше я да го отвори.

" ... Пъхнала съм ги тук. "

В чекмеджето имаше спомени от тяхната огнена любов. Стари снимки на тях двамата, смеещи се, музикал-
на кутия, която и беше подарил и някакъв безполезен предмет, който беше купил от Северна Америка. Неговото присъствие бе навсякъде.

Тя се гледаше втренчено нещата, които бяха загубили своето значе -
ние, ако въобще, накога, са имали и ги взе. За да убеди себе си, че не съжалява и не скърби за него тя извърли всичко в коша. Едно жълт плик, обаче, привлече вниманието и. Беше любовно писмо. Тези писма от него правеха всеки обикновен ден романтичен. Тя се поколеба, опита се да го остави, да убеди себе си, че не е важно, но ръката и вече го бе отворила.