Jonghyun' s Skeleton Flower- The One Left Behind [ Bulgarian translation]

Chapter 6 : Symptoms

Мъжът беше писател.

Млад автор, който не беше известен, но, въпрвъпреки това, имаше свой различен свят и пламенен ентусиазъм.

Както ли да е, като повечето артисти мъжът преживяваше много върхове и спадове, по хиляди пъти на ден и често, беше толкова уморен, че дори мисълта да остави химикала го изтощаваше.
Въпреки това, той беше свикнал със своята силна емоционалност. Той не беше удовлетворен от своето писане от години и това го правеше наистина тъжен. Тази безкрайна скръб го караше да изпитва омраза към себе си и бе причина за неговото ниско самочувствие.

За този мъж, неговия дом трябваше да бъде спокоен, но отдавна се бе превърнал в място на напрежение и безсилие. Мъжът, който се бореше с депресия, най - после се бе срещнал с реалността. В държава много далеч от неговия дом, от другата страна на света.

Той съжаляваше, че трябваше да остави Дани сам за толкова дълго време. Както ли да е. Той излезе навън, за да се разходи и видя нея. Сякаш, беше предназначено да се срещнат. На пук на дапресията си, той започна да пише уникални истории. Тя беше благословия.

" Харесвам те. Харесвам те. "

Беше денят, в който мъжът и жената се срещнаха за трети път.

" ... сигурен ли си? Харесваш мен? Ние не се познаваме от дълго време. "

Мъжът се влюби в нея още първия път като я видя. Както в случая, когато вземаш прибързани решения, така и мъжът бе опиянен от неговите собствени чувства. Жената отхвърли признанието на младия мъж и това го нарани, почувства се толкова глупаво. Сърцето на мъжа, обаче, беше твърде привлечено от нея, за да я пусне просто така.

Докато, той се опитваше да се сближи с нея, за да поправи грешката си, възникна друг проблем. Пътуването, което го караше да забрави за реалността, наближаваше. Той не беше спачелил сърцето и' и това, че трябваше да лети за място много по - далеч от тук, правеше нещата за мъжа наистина трудни. Той упрекваше себе си, че не се отърва от билетите. Той искаше да отмени пътуването си, но отказваше да повтори същата грешка. Той реши, че ще е най - добре, ако си вземе почивка и замине, за да може да подреди мислите си.

" Нима греша? Ами, ако тя е права? Какво, ако просто съм от твърде самотен? Какво, ако търся просто някой, който да обичам? "