Jonghyun' s Skeleton Flower- The One Left Behind [ Bulgarian translation]

Chapter 10: By Tomorrow

Както океана се връща в покой, след силна буря, постоянно треперещето сърце на жената, започна да се успокоява. Тя не знаеше, кога се промени, толкова внезапно, но за сега беше добре. Тя бавно го изтриваше от себе си.

Както ли да е, това, което не се бе променило бе, че от както той я напусна, тя все още страдаше от главоболие и безсъние.

След като приключи с правето на бележки за следващото интервю, което бе след месец, жената, заета както винаги, си взе чаша кафе от кафенето пред компанията и.

' Трябва да спра да пия кафе, отразява се на съня ми.'

Беше малко след един сутринта. През един обикновен ден, това щеше да и се струва сякаш нощта те първа започва, но след днес всичко и се струваше много изморително. Може би, бе станала твърде пристрастена към работата си. Тя напълно забрави, че е оставила колата си при механика сутринта. Тя я караше от 5 години без никакви проблеми, но винаги я водеше, за технически преглед. Ако не беше забравила за колата си, тя нямаше да има нужда да взема автобуса за вкъщи и щеше да се е прибла още в 11 часа.

' Не мога да го направя, трябва да взема такси. '

Жената реши, че така ще е най - добре. Тя беше изпила толкова много кафе днес, че ръцете и трепереха. Мислите и може да бяха чисти, но тялото и бе на път да се срути от преработване. Беше опасно да кара кола в това състояние.

" До Шинсадонг, моля. "

Отпускайки напрегнатото си тяло на седалката, тя се почувства конфортно за първи път от много време. Тя затвори очите си и познат глас достигна до ушите и. Беше радиото. Гласът на павеца, който беше интервюирала преди месеци, акцентът и интонацията му бяха толкова отличителни, че тя го разпозна веднага.

' Вярно, той каза, че е радио водещ. '

Понякога, идват тези дни. Денят е уморяващ и дълъг без точна причина. Ден, в който дори нещата, които попринцип са лесни не се получават, това го прави двойно
по - дразнещ. В такива дни, дори и хората около мен да се опитват да ме развеселят, не се чувствам добре.

Иска ми се просто да ме изслушват и да кимат.

Понякога, слушайки тези окуражения се чувствам притиснат да преглътна чувствата си.

Жената кимна.

Да, ако някой ми каже да бъда по - весел сега, със сигурност ще се ядосам и ще го залея с кафе. Разбира се, когато хората се опитват да те направят щастлив не е лошо нещо. Но понякога вместо " усмихни се ", искам да чуя нещо като " всичко е наред, можеш да си починеш днес, просто остави останалото за утре ".