Защо всеки трябваше да вярва? Нима Бог съществуваше?
През целият си живот не одобрих хората. За мен те бяха едни празни контейнери, който не вършеха никаква работа. Едни клошари, бедни, бедни до костите на мозъка си - обидно ограничени и пропити с всякаква апатия към живота! Но ако лично някой се бе обърнал към мен и ми бе казал - "о, ти грешиш", непременно нямаше да спестя груботата на лютия си подострен език! Ала ти, да, точно ти, който най-нагло стоиш пред мен и присвиваш очите си мъчейки се да разбереш смисъла на мисълта ми - на теб ще ти доверя това! Нека този мои разказ бъде чут и нека наказание достигне душата ти, защото, които се моли, никога не е бил спасен от вярата си!
