Когато отново срещнах Лора това беше в апартамента й. Току-що бе потърсила помощта ми и сега бях при нея под формата на хероин. Чувствах се добре, исках да бушувам някъде и Лора ме улесни, даде ми поле за изява! Лично мое място, арена, която да приеме цялата ми същност, грозната ми физиономия, лудостта на вярата ми, чувството ми за вина! Да, това бях аз. Една грозна картинка, един цял свят от омраза, страст, лудост и пристрастеност. Аз Дрогата бях всичко:
-Чуваш ли ме, Боже? - започна Лора. -Чуваш ли зова ми?
Какво я бе прихванало тази? Това някакъв номер в театъра ли е?
-А-аз искам д-да с-се с-с-спра! -какво искаше тази моя луда кучка?
-Не-ека да се отърва от тази дрога, нека не умира...
Тази! Тази побъркана Лора?! Искаше да се откаже от мен! Какво я бе прихванало? Нима отказваше да бъде мой роб? Нима отказваше моята обич? Нима ме пренебрегваше? Никой не пренебрегваше мен -Дрогата. Шега ли е? Никой нямаше право да се отказва от моя ефект, никой нямаше право да живее без мен! Тая луда, ненормална кучка нямаше да ме напусне! Блъфира?! Нали? Да, тя блъфира. Това е от хероина -свръх доза, нали? Не, нямаше да е жива, проклета Лора. Какво си мисли? Че може да се отърве толкова лесно от мен ли? Не, тази нямаше да я бъде? Аз! Всевишният господар на вселената да бъда заменен с доброто, да бъда заменен от живота?! Как смееше да предпочете живота пред смъртта? Щях да я науча тази луда! Никой не може да се откаже от мен! Никой не нарушава договора! А ако го нарушиш краят е ясен!
Ха-ха-ха-ха блъфира, нали? ... Но не мога да бъда толкова зъл, аз я защитавам, нали?
Не мога да бъда зъл?
Или съм?
Зъл ли съм, отшелнико?
Получих за отговор едно стенание, а с него едно смущаващо:
Да!
