Перпендикулярно на любовта беше омразата. И аз я изпитвах по-силно отколкото изпитвах всяко друго чувство на земята. Но, ако имаше нещо, което да ме направи за някакъв кратък момент щастлив, то това беше Лора. Не знам защо тази вечно друсана наркоманка ме правеше щастлив. И опитах да намеря отговор на този въпрос. Ала, знаеш ли отшелнико, никой не те предупреждава за страничните ефекти на чувствата. Защо това трябваше да се случва на същество като мен? Аз трябваше да влизам в пряк сблъсък с човека, да му помогна да открие ефект, който го прави щастлив и да го убия по-бързо от каквото и да било. Но не бих могъл да причиня това на Лора.
Би ли могло това да се нарече чувство за вина? Чувството за вина съществува ли? Как хората го използват, отшелнико? А как мога да се отърва от него. Не знам дали на теб ти се е случвало да не можеш да мислиш за друг освен някаква проскубана женска, една тъпа наркоманка, духовно куха луда, побъркана егоистка, но и толкова болна от гледна точк на любов. Може би трябваше да й помогна, както помагам на чираците си? Може би -да, но не като я вкарвам в интензивното, или ....Боже! Какво говоря по дяволите? Аз дрогата да помагам? Отшелнико, побърках се! Лудата Лора ми влияе. Побърках се! Дрогата се побърка...Помощ!
