Три седмици по-късно, след тежката случка на булеварда Лора се оказа в интензивното. По някакво чудо, нещастницата си намери любовник, любовник, който я преби. Вярваш ли ми отшелнико забавлението ми нямаше граници. Нека ти разкажа, ще споделя удоволствието си с теб:
Кафенето на улица Гладстон, в близост до гимназията отново бе окупирано от официалните дами -гимназистки, които правеха редовен секс в тоалетните на кафенето. Естествено, познай, приятелю и нашата скъпа позната Лора бе в облекчителните помещения, но не за да духа на свои приятел, непознат или какъвто и да било, а да опитва от така любимите й -амфетаминчета. Аз Дрогата, аз, който съм по-опасен от всички, по-безмилостен от Бога и по-коварен от дявола -имах проблем. Може би, за пръв път от векове на мен ми запука за някаква моя жертва. Ти, наблюдателю, как би реагирал? Аз -пагубният убиец да мисля за другиго, да чувствам огризения, защото съм убиец - бесен съм! ...
Нека продължим.... да, да, да, да, амфетамините действаха бързо, но няма да влиза в излишни подробности, които знаем всички, нали? Лора вече бе на седмото или ако щете на двадесет и седмото небе - не ме интересува много, сега вече движенията й бяха разнообразни, неограничени и доста еротични за сама жена в тоалетната. Приятелю, приятелю, наостри ли ушите си, когато дочу "еротика"...мхм, разбирам те добре, защото въпреки че не чувствам нищо тази дума ме пренася в свят на сласт и изкушения. Не знам дали искам да ти издавам повече подробности, но лудата нещастница намери някакъв старец, на име Иван, който попадна по чудо в тези тоалетни на това квартално кафене. По невиждано чудо, отшелнико, изревнувах, почувствах се сякаш ми крадат добитъка, но не почувствах никакво съчувствие, когато този въпросен човек изчука Лора. Беше ми забавно да я гледам и да усещам как плътта й гори бясно в пламъците на амфетите и секса. Чувствах се блажен, че мога да бъда наблюдател на подобна слука...
Отшелнико, за моя най-голяма изненада Лора успя да задържи по-продължителен контакт с този Иван, освен краткотрайното времетраене на секса, и да, ако не говорим за престоя на тази луда кучка в интензивното: Един ден, когато лежаха в спалнята на Лора, в боксониерата й, нещастницата реши да си отвори устата и да любопитства:
-Мили, обичаш ли ме? -въпросът на Лора явно го срази, защото беше изненадан -сварен неподготвен.
-Да -отговори.
-Защо се замисли? -ядосано се провикна и бавно се изправи като завивката оголи малките й гърди.
-Не съм -обърна се Иван, все още изненадан от внезапния въпрос на Лора.
Отшелнико, можех да предвидя всяка мисъл, всеки изблик, всеки момент -знаех и какво си мисли Иван. Ха-ха-ха-ха човекът си задаваше сумати въпроси от сорта на: Какво правя с осемнадесетгодишна наркоманка, която е толкова глупава и нещастна. Имам жена, деца, а аз спя с побъркана жена, която прави невероятни свирки...
Тогава започна боят. Лора стана внезапно агресивна и удари Иван с юмрука си в челюстта. Иван не се забави с удара и отвърна. Тя залитна и се приземи на пода.
-Нещастник, използвач, кучи син .... -и още куп цинизми излети по адрес на този мъж.
Не искам да ти разказвам другото, но след тези обиди и провокации от страна на лудата кучка и аз да бях и аз щях да я пребия. Чувствах се виновен, отшелнико, виновен за това, че не можах да я защитя. Та за какво ми беше, защо трябваше да се чувствам толкова виновен за това, че съм във вените й? Отшелнико, ако чувство за вина съществуваше, то май започвах да го изпитвам, а чувствата са неприятни! Нямаше да ми пука за тая луда курва - Лора!
