Стихове, стихове, стихове

Наркотиците

Шепата ми пълна с химия,
причинена от тъгата за любимия.
Горчиви сълзи ден след ден проливам
във всеки тъмен ъгъл се укривам.
Никой не искам да ме поглежда.
В очите вече не пламти надежда.
Опитвам да сложа фалшива усмивка,
която ужасните ми чуства подтиска.
Няма да зърна този поглед отново,
те не ми носят вече чувството ново.
Виждам в огледалото си моето отражение,
тази гледка ми носи отвращение.
Очите ми червени грозни,
виждам надробени рози.
Бузите протрити разранени,
причинени от пръстите ми с тъга напоени.
Това огледало го счупих
от грешката си рана получих.
Кое повече боли не знам?
Обидата, предателството или да си сам .