Стихове, стихове, стихове

От началото до края

Когато се роди дете,
щастие за родителите.
Станели то на годинка една,
почнало да изучава света.
Годинките му пет минават,
почнало да мечтае какво ще става.
На седем стана бързо,
да се учи вече може чевръсто.
На десет става
майка му тръгва да го продава.
На четиринайсет бяга
от вкъщи, заради поредната тояга.
На шестнайсет сам е,
никой от никой неразбран е.
В ушите му музика бучи,
в земята гледат тез очи.
Чуства видими няма,
душата му празна издълбана.
Може усмивката му да трепне,
реална обич ли срещне...