Стихове, стихове, стихове

Какво виждам

Над нивята от тъга
се простира дъжд от сълзи.
Пътеката на отчаяние толкова дълга,
едва ли някой те търси.

В цветовете на мъка,
усета сякаш те пронизват.
Сякащ ще те удрят далеч с лъка,
като стрела в гърдите ти нанижат.

Ходиш по жарава,
спиш на легло от пирони-
това е всеки момент, в който съм жива,
застанала на тръни.

Всеки ден кънти безшумие
толкова, че чак чувам звука на кръвта
и сякаш капка от роса ще умие
минимална част от скръбта.

Крещя и едва ли не се чувам от небосвода,
ръкомахам искайки да ме види цяла Земя,
но на мнението аз не давам свобода
и всичко се случва в моята глава.