🌺ᴠɪʀɢɪɴɪᴛʏ🌺 [COMPLETED]

🖤IV🖤

"Техьонг. Не се съмнявам, че е девствен."

_______________________________________

Вървим вече около десет минути, и той не е пронизал дума.

-На колко си пак?-Чонгкук попита.

-Ще навършвам седемнадесет след месец.-По-малкият отговори.-А, ти, Чонгкук?

-Това няма огромно значение.-Чонгкук изказа набързо.

-Но... Аз ти споделих.-Техьонг погледна към Чонгкук със кучешко личице.

-Ако ти кажа, всичко ще бъде странно между нас.-Чонгкук отговори, забивайки поглед към земята.

Не че има нещо помежду ни.

Чонгкук, какви ги говориш на туй дете?!

-Но... Между нас няма нищо, Чонгкук. Нали?-Техъонг промени физиономията си на една леко объркана, но не за дълго...-Просто ми кажи, няма да промени мнението ми за теб, обещавам!

-Какво мнение? Искам да знам.-Чонгкук спря да върви, както и Техьонг.

-Защо спряхме? Чонгкуки, плашиш ме...-Техьонг каза невинно.

-Ч-Чонгкуки?-По-възрастният попита объркан.

-Нали сме приятели?-Техьонг пита по-големият.

-Ние? Толкова бързо?-Другият отговори.

-Дап, ти ме спаси от онова място, и съм ти много благодарен. Но, мисля че си много грижовен и мил човек, дори изглеждаш като такъв!-Техьонг обясни.

Хлапе, по-далече от истината не можеше да стигнеш...

Нищо, ама нищо, не знаел за мен...

...Ала казваш че сме приятели.