🌺ᴠɪʀɢɪɴɪᴛʏ🌺 [COMPLETED]

🖤III🖤

Извинявайте за късната глава, местихме къща и имаше толкова много за оправяне😭😭

Дано тази част да ви хареса💜💜

_______________________________________

-Ще отида да говоря с един човек. Ще му отнема вниманието, а през това време искам ти да излезеш от тази шибана сграда. Извинявай де, просто има много лоши хора тук и се дразня... Разбрано?-Чонгкук попита, а Техьонг го бе зяпнал като пате.

-Но без да бягаш. Е, освен ако някак си те разкрият. Окей?-Чонгкук отново попита.

-Да, да. Хайде.-Техьонг изказа набързо, получавайки си отново онзи жест с повдигането на една вежда от Чонгкук.

-Какво?!-Техьонг попита, дразнейки се.

-Нищо, давай.-Чонгкук каза строго.

Той излезе от стаята и затвори вратата, незаключена, но взе ключовете и отиде при бармана.

-Този път ме изненада. Браво.-Чонгкук не лъжеше.

-Радвам се, че ти е харесало. Как е той?-Мъжът отстеща попита.

-Ела да изпушим по една цигара и тогава ще ти разкажа.-Чонгкук предложи.

-Супер. Точно това ми трябваше.-Мъжът отговори.

Излязоха навън и се отдръпнаха от сградата, Чонгкук изваждайки пакета с цигари.

-Вземи си.-Той каза.

-Благодаря, пич.-Отговори мъжът, изваждайки цигарата от картонената кутийка.

-Разказвай сега.-Мъжът проговори.

-Добре. Какво искаш да знаеш първо?-Чонгкук попита.

-Всичко. Как беше?-Той попита, и на Чонгкук му се повръщаше.

-Тъпанар.-Чонгкук измълви под носа си, но за негов късмет онзи не го чу.

-Я пак?

-Като влязох, си помислих 'тоя ще е девствен'. Ама, знаеш ли какво?-Чонгкук се опита да лъже бавно, е това не си бе лъжа, за да може Техьонг да има повече време да се измъкне.

-Не беше ли?!-Мъжът каза шокиран.

-Беше бе, разбира се че беше.-Чонгкук каза на шега.

-Ама че ти. Хвана ме, хаха.-Мъжът се засмя грозно.-А ти как подходи? Нежно?

-Аз? Познаваш ли ме въобще?-Чонгкук вдигна вежда.

-Разбира се, защо въобще питам. Чонгкук си е той, и не се променя.-Мъжът отговори.

-Сети се бе, най-накрая.-Чонгкук отговори.

Но това момче ми стопи сърцето.

Чонгкук видя якето си, Техьонг де, да върви в обратната посока от тях и самодоволно се усмихна вътрешно.

-Колко време издържа?-Мъжът каза тихо.

-Кой, аз?-Чонгкук отново вдигна вежда.

-И двамата.-Мъжът отговори с нормален глас.

-Наистина, бях доста очуден... Аз мога и двадесет, ама той също бе.-Чонгкук отговори, забелязвайки че Техьонг вече е отишъл зад блока и не се вижда.-Трябва да тръгвам скоро, имам други ангажименти. Приятно ми беше.

-И на мен. Хайде, до скоро.-Мъжът ги приближи в нещо като прегръдка, и потупа Чонгкук по гърба.

-Да, благодаря. До скоро.-Чонгкук каза и тръгна по следите на Техьонг.

Ама и той също бе.-Чонгкук се замисли върхи думите си. Спри да мислиш за това бе, идиот. Той е дете.

След още няколко завоя, Чонгкук намери по-малкото момче зад един от блоковете.

Гледката беше ангелска.

Как може някой да е толкова красив?

Техьонг седеше, подпрян с гръб на стената, ръцете му увити около краката които бяха сгънати. Гледаше в една точка някъде надалеч, непомръдвайки.

Чонгкук клекна пред момчето, което се вгледа в очите му. Тъмни, почти-верни, големи ириси. Техьонг си помисли че го правят да изглежда като дете, и се ухили.

-Хайде да тръгваме към вас.-Техьонг каза.

-Това бяха моите думи.-Чонгкук отговори.

Това момче наистина ли е толкова безобидно, защото някак си ми харесва когато командва.

-Аз командвам тук! Шегувам се!

Аз си знаех.

-Глупости. Айде, върви с мен, не пред мен. Дори не знаеш къде живея.-Чонгкук инструктира, а Техьонг му се изплези след казаното.

Техьонг. Не се съмнявам, че е девствен.