🌺ᴠɪʀɢɪɴɪᴛʏ🌺 [COMPLETED]

🖤I🖤

ЗДРАВЕЙТЕ ОТНОВО,

ЗАВЪРНАХ СЕ (from hell✌🏻) И ЩЕ ИМА ЪПДЕЙТИ ВСЯКА СЕДМИЦА!

ENJOY~

_________________---___________________

Мъжът влезна в сградата, затваряйки вратата след себе си. Черната му като гарван коса леко подскачаше с всяка негова стъпка. Устните му напукани от минусовите температури навън. В червената светлина, очите му сияеха. Нещо като искра се явяваше по сред нищото. Както косата, така ѝ очите му. Черни като пепел, по-тъмни от най-тъмното място на земята.

-Какво да бъде днес?- Мъжът от среща на бара попита с дрезгав глас.

-Дай ми нещо различно този път. Нещо... сладко?- Чернокосият отговори, без да счупва очния контакт с другият.

-Точно щях да ти предложа същото. Преди няколко дни дойде. Докараха го от някакво загубено място. Приютихме го и направихме сделка да работи тук. Ти ще си му първият клиент.- Мъжът с дрезгавият глас обясни на чернокосият.

-Квото ѝ да е, побързай.- Той каза със сериозен тон.

-Разбира се, ето ключа. Номерчето ма стаята е пет. Забавлявай се.- Другият се усмихна грозно.

-Млъквай.- Чернокосият набързо изговори и закрачи към тъмният коридор, осветен в червена светлина.

Спомни си първият си път тук. Беше нервен, ръката му трепереше когато отключваше вратата. Беше грешно.

Той знаеше, но все пак го направи.

Всичко стана от една игра на истина или предизвикателство. Когато момчетата го бяха предизвикали да отиде в стриптийз клуб и да си наеме стая. Тогава живота му де обърка. Посещението на тази сграда стана навик за него. Той се пристрасти, това място му действаше като наркотик.

И сега, чернокосият мъж отключваше вратата спокойно, дори може да се каже безразлично. Той бе идвал тук толкова много пъти, за него това бе дневен рутин.

Щом отвори вратата, очите му зашариха из тъмната стая, но така и не можаха да намерят точица светлинка.

Защо е толкова тъмно? Мъжът се замисли. Тук наистина ли има някой? Ебават ли се с мен?