🌺ᴠɪʀɢɪɴɪᴛʏ🌺 [COMPLETED]

🖤II🖤

-Облечи якето ми. Изчакай тук за малко, окей? Ще отида да ти намеря някакви дрехи да носиш. Ще те заключа в стаята за малко докато се върна. Нали ще си добро момче и ще се оправиш сам?-Чонгкук попита и Ким сладко кимна.

-Супер. Ей сега се връщам, мъник.-Чонгкук изрече с мек глас и усмивка на лице, ставайки от пода и разрошвайки косата на по-малкият.

Отключи вратата и отиде до онзи репулсивен барман.

-Имаш ли някаква колекция дрехи, които мога да използвам за малчото?-Чон попита сериозно.

Мъжът изпуфка и тръгна към дългият коридор, от където Чонгкук бе дошъл.

-Защо не попита още преди? Щях да ти предложа най-новите ни стоки!-Мъжът продължи с дрезгав глас.-Не се тревожи, след един час ще дойдат и гащеризони дори. Може пък й да опиташ по-секси дрехи. Я виж това...

Мъжът изкара една страшно къса-пола, която очевидно едвам стигаше до горната част на бедрото.

-Хмм, имаш ли някакви... панталони?-Попита Чонгкук със сериозен тон, прикривайки истинската си цел.

-Пфф, панталони?! Да, имам, но... Това не е много, така... еротично. Сигурен ли си?-Мъжът попита с отвращаващ, дрезгав глас.

-Хмм, искам малко да се подразня с него... Надявам се да разбираш.-Чонгкук каза със самодоволна усмивка на лице.

Мъжът скулптира устата си в "о" форма, и секунда по-късно, мръстна и гнусна усмивка се изписа на лицето му.

-Явно днес сме много енергични, а?-Той попита.

-Може би.-Чонгкук отговори студено.-Може ли да взема един от тях?

Той посочи към сивите панталони, и другият му се усмихна грозно.

-Благодаря. Това ще е всичко.-Чонгкук изговори набързо, изчаквайки мъжът да се върне обратно на бара, и след това се върна в стаята.

-Техьонг. Добре ли си?-Чон попита, леко притеснен.

-Да. Какво стана?-Техьонг отвърна изплашен.

-Взех ти дрехи, а сега ги обуй.-Чонгкук инструктира.

-На г-голо?-Техьонг попита смутен и зачервен.

-Виж, съжалявам, но ако искаш да носиш прашки или вибриращи гащички, има цял шкаф извън тази стая. Разбрано?-Чонгкук каза сериозно.

-Д-Да...-Ким измълви и погледна към земята.

Чон пусна панталоните да паднат на земята до по-малкият, след което разтри слепоочията си.

-Виж, Техьонг, аз... Извинявам ти се. Не знам какво ми става, наистина. Имам план относно как да се измъкнем оттук, но съм нервен точно колкото ти си уплашен.-Чонгкук изказа набързо.

-Ч-Чонгкук?-Ким попита с впечатляващо-дълбок глас.

-Какво има?-Другият отговори.

-Еми... Теб не те ли е страх?-Ким попита леко объркан.

-Не. Не ме е страх от тези мърши. Бих ги заколил всичките, ако можех.-Чонгкук промълви жестоко.

Ким шумно вдиша и издиша, след което погледна в очите на другият.

-Тогава... защо идваш тук?-Ким попита несигурен.

-Някак си, това място ме кара да забравя за всички лоши събития в живота ми.-Чонгкук изказа сърдечно.

-Разбирам. Така се чувствах когато ходих при баба. Тя имаше къща на стедата на една огромна гора. Онова място носеше само хубави спомени и сякаш прочистваше лошите дели.-Техьонг леко се насълзи от спомените.

-Не, Техьонг.-Чонгкук каза стриктно, като погледна Ким право в очите.-Това място ме кара да се чувствам добре по друг начин. Не го сравнявай с къщата на баба ти. Това най-веровтно е грях. Каквото аз правя е грях, ти не можеш да бъдеш около някой като мен. Ще ти намеря родители. Още не си много порастнал, мога да те закарам до сиропиталище. Или, може някое добро семейство да те осинови.

-Чонгкук... Аз имам родители... Но не знам как да се прибера вкъщи. Чонгкук, може ли, да живея при теб докато намеря пътя за обратно? Моля, Чонгкук!-Ким се молеше на по-възрастния.

-Дете, това не е добра идея. Съжалявам, но не можеш да живееш с мен.-Чонгкук отговори студено.

-Искам!-Ким настоя.-Ще върша домакинската работа! Ще мия чиниите, ще гладя дрехите, ще оправям леглата, и всичко друго! Само ми позволи да живея при теб за няколко дена... Само докато намеря пътя за вкъщи.

-Да кажем, че намериш пътя. Какво, ако е в друга държава?-Чонгкук попита.

-Ще започна работа. Ще изкарам пари, и ще събирам докато имам достатъчно да си платя транспорта.-Техьонг отговори.

-И това колко време мислиш, че ще отнеме?-Чонгкук отново попита съдейки.

-Не знам... Но, аз нямам къде другаде да отида... Не искам да се влача по улиците, или да прося за пари... Моля те, Чонгкук, говорим за живота ми тук... Моля те, ще ти се отплатя с каквото искаш. Обещавам ти, ще чистя цялата къща всеки ден!-Техьонг му де молеше, докато почти не се разплака.

-Офф, добре! Но ще правиш каквото ти кажа, дребчо!-Чонгкук нареди, след което се покикоти и усмихна.-Но, не се учудвай ако нещо неочаквано стане, Ким.

-Няма, обещавам! Сега да сложим плана в действие!-Ким инструктира, след което Чонгкук повдигна вежда в посока към по-малкия.

-Опитваш се да командваш, а?-Чонгкук попита саркастично, самодоволно усмихвайки се.

Опитваш се да ме командваш, ама нищо не знаеш за мен.