Любовта между две противоположности

Част 7

Глт. Алекс

Събудих се от сутрешните лъчи на слънцето. Станах и отидох в банята , като извърших сутрешните си процедури. След това се оправих и тръгнах към училище. По пътя видях Jungkook. Той като ме видя се запъти към мен , но аз забързах крачка. След около 3 минути усетих как някой хваща ръката ми . Обърнах се и видях... Няма кой друг да е. Той е навсякъде.
- Какво искаш. Мисля че вчера бях ясна, че не искам да общуваме.
- А ти знаеш , че аз съм голям инат и няма да те оставя докато не ме оставиш да ти обясня.
- И като ми обясниш какво? Нещо ще се промени ли. Да не би да сме нещо като приятели , че да ми се извиняваш.
- Аз бих искал да сме. Но ако ти не си съгласна ще те разбера. То ти ме мразиш още от както ме видя. Не се учудвам да не ми простиш. Просто искам да ти кажа че държа на теб и не бих те наранил.- каза и тръгна. Не знаех, че иска това. Аз дори не му дадох шанс. Ужасна съм. Тръгнах към него, го хванах за ръката и го прегърнах. Не знам защо. В неговите прегръдки ми е приятно. Той малко се учуди, но после отвърна. Тогава аз продумах:
- Извинявай за това , че не ти повярвах и за това , че си се почувствал отхвърлен. Аз съм един наистина ужасен човек. Ще ми простиш ли и да започнем отначало?
- Аз не бих ти се сърдил и да ще е най - добре да забравим за всичките ми закачки и за това , че те принудих да ми се извиниш , когато се блъсна в мен.- той се отдели от прегръдката и протегна ръка към мен.
- Аз съм Jungkook , но можеш да ме наричаш Кук или Куки.
- Аз съм Александра , но можеш да ме наричаш Алекс , Саша или Алс. Приятно ми е. - поех ръката му и се ръкостискахме. След това тръгнахме към училище. По пътя си говорехме и разбрахме , че не сме толкова различни , колкото си мислех че сме. Като стигнахме пред училището и влязохме всички ни гледаха невярващо. Да то и аз не вярвах , че ще може да се разбираме , но както се вика "Очаквай неочакваното". Мади ме гледаше така , сякаш всеки момент ще ме снайперира. Влязохме в класната стая и там заехме местата си. Когато Божито дойде и разказах всичко и тя се зарадва. След това влезе класната. Имахме Математика. Тя първоначално ни съобщи , че ще имаме нещо като лагер. Всички много се зарадваха. Аз не знам дали ще отида. След това почна да изпитва. И всичко беше наред докато:
- Jungkook на дъската.
Той излезе и зацепи. Не можеше да я реши , затова вдигнах ръка аз да я реша . Да го отърва от мъките. След часа г-жата извика мен и Кук.
- Александра ще можеш ли да обясняваш задачите на Jungkook. Защото както видя той не се справя.
- Ами добре. Ще се опитам.
Сега имахме физическо. Облякох си екипа и излязох. Тогава Кук ми каза че иска да говорим.Отидох при него.
- Първо да питам ти ще ходиш ли на лагера?
- Ами не знам. Не мисля.
- Защо?
- Защото мисля , че Мади ще е там и не искам да ми направи някакъв номер.
- Няма да позволя да ти направи нещо. Аз ще те пазя. Моля те ела.
- Ох добре.
- Супер. А сега да ти кажа за уроците. Знаеш адреса. Ще те чакам от 19:00.
- Добре.
- Хайде да влизаме.
И ние влязохме в час. И така до края на деня. След това се запътих в нас за да се преоблека и тръгнах към дома на Кук.