Dear Grace ,

Глава 5

* Гледна точка на Скарлет *

Мислих толкова много за всичко. Не можех да спя снощи погълната от тези мисли. В известен смисъл и от сълзите си, които така и отказваха да спрат. Очите ми бяха толкова червени в момента, а кръговете под тях можеха да се скрият само с грим. Сложих си и слънчевите очила, а кафявата ми коса беше вързана на висока опашка.

Изглеждах отвратително тази сутрин. Нямах и капка енергия, или пък някакво настроение. Хейли до сега не го беше забелязала, или по-скоро опитваше да не се бърка. Аз мълчах и очаквах, че рано или късно, тя ще започне разговора, защото е по-силно от нея. Особено при положение, че не съм и казала нищо за вчера. Вчера отказах да говоря, с когото и да е и това само убеди майка ми, че Джак е точно този, за когото го мислеше.

Ето моментът, в който любопитната ми русокоса приятелка най-накрая не можа да издържи. Бяхме на около петнайсет минути от училище и тя вече не можеше да понася тази гробна тишина, затова направо изстреля въпроса. Аз бях готова да и отговоря.

- Виж, нямаше да питам... - започна, като отказваше да ме погледне. - Но какво стана с Джак?

- Видя я.

- И...

- Каза, че има моите очи. - прошепнах и премахнах слънчевите си очила.

- Защо си мисля, че премълчаваш нещо?

- Целунахме се.

- Какво?! - повиши глас Хейли, нещо ненужно за осем часа сутринта. Изпуфтях от раздразнение.

- Виж, ще бъдем приятели и продължавам да се държа сякаш не ме е забременил. - казах и затворих очи. - Приключихме с всякакви любовни взаимотношения.

- Щом казваш.

Продължихме да вървим отново в тишина. Вероятно Джонсън, щеше да я чака пред училище. Надявах се само да започна добре с Гилински днес. Не исках да се скараме и не исках да повдига на въпрос целувката ни. Трябва да се държим сякаш нищо не се е случило. Така ще е най-добре за всички.

Нямам причина все още да го мисля, защото всъщност не знам, дали той изобщо ще дойде на училище. Напоследък не идва. Не знам кое момиче го занимава, или пък какво прави. Не ме и интересува. Поне се опитвам да си внуша, че не се вълнувам от неговият живот. Всъщност съм много по-зависима, отколкото изглеждам.