Качих се в стаята и започнах да плача. Не знам как щях да живея с този човек. Само ако имах пари бих си събрала багажа и бих се махнала от тук веднага, но уви нямам. Чух счупването на нещо от кухнята, но нямам сили да проверя какво стана. Той ме смазва психически и не знам колко още мога да издържа. Не ми се мисли какво ще правя, ако поиска да спим в едно легло. Чух стъпки приближаващи се към стаята ми, и когато се обърнах той беше открехнал вратата и подаде главата си през нея
. -Може ли да ми помогнеш? Счупих бутилката с уискито, а не мога да я събера.- каза той със студен, но измъчен глас.-Идвам след минута.- промълвих тихо без да го поглеждам.
Той излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Как може в един момент да е толкова тих и спокоен, а в следващия да ми крещи, че не може да ме понася? Отърсих се от мислите за него и тръгнах надолу, за да почистя. Единственото, за което ще съм му полезна. Когато слязох долу видях, че не само уискито е счупено, а също и вазата с цветята и няколко от порцелановите чинии, които бяха подарък за сватбата.
Целия под беше във вода заради счупената ваза. Той ми показа от къде да взема метла, лопадка и моп за пода и се заех да почистя.Когато почистих видях, че той беше седнал на един стол до плота, а цялата му ръка беше в кръв.
-Искаш ли помощ? - попитах, но от негова страна получих само намръщена физиономия и отрицателно поклащане на глава. Все пак нямаше да го оставя така. Качих се горе и взех от аптечката в банята спирт, памук, бинт и лепенки. Върнах се при него и му казах да си подаде ръката. Когато я погледнах отблизо видях, че има и няколко малки пърчета стъкло.
-Отивам за пинсети. Веднага се връщам! Когато се върнах в кухнята той отново си беше сипал нещо за пиене, но не му обърнах внимание, а се заех да извадя стъклата от ръката му. Чух го как изсъска, когато сложих памука, напоен със спирт върху раната му. След това започнах да увивам с бинт около нея. Вдигнах поглед към него, а той леко се усмихваше. Изведнъж усетих как ръката му се уви около кръста и ме придърпа да седна в скута му.
Това страшно много ме изненада като се има предвид как ми крещеше преди малко. Сложих ръце върху неговите твърди, мусколести гърди и погледнах в небесно сините му очи. Тойме вдигна, като ме хвана за дупето и започна да върви към дивана. Сергей ме постави леко на дивана и застана над мен, като се подпря на здравите си ръце. Гледах го как бавно се приближава към лицето ми. Погледа му беше съсредоточен върху устните ми.
YOU ARE READING
Forced love/Принудена любов
RomanceЕдно бедно момиче от малък град, чийто родители умират при пожар. Името и е Дарина, отгледана е от леля си Мария, към която е много привързана. Животът ѝ никак не е розов, преминава през много трудности, но всичко се преобръща на 360 градуса само от...