𝓑𝓵𝓸𝓸𝓭 𝓵𝓾𝓼𝓽

❶

"Ханна! Тази къща.. Ей там, не сме минавали през нея"
  Извикна се Дехюн, приятелката на Ханна;
  Беше Хелоуин, много деца и тийнейджъри бяха навън, обикаляйки из къщите на хората искайки лакомства.
Двете момичета изтичаха до там  облечени в костюми на вампир и  зомби-медицинска сестра.

"Номер или лакомство"

Дехюн се усмихна на собственичката.
Жената без да каже нищо изсипа 4 шоколада в кошниците им. Горката вече беше "нападната" от други малчугани.
Момичета се засмяха и продължиха да обикалят.

"Ханна... Джънгкук защо не дойде с теб? "  Дехюн запита.
" Той не харесва този празник, а и не вярва в духове и зомбита... знаеш.. предпочита тихи местенца далеч от хората"

Приятелката ѝ замлъкна и тръгнаха към джипа.
Дехюн не е от този град, тя покани Ханна на гости с преспиване у тях.

Ноа ги чакаше на един паркинг.
Той е по-големия ѝ брат .

" Здравеййй, много ли се забавихме 😅?? "
Почеса се зад тила неловко Дехюн. Ноа само я погледна с изморени очи и тя получи своя отговор.
Двете момичета се качиха и потеглиха.
Още на петата минута на Ханна ѝ стана скучно и реши да си пусне музика. Усмихна се палаво взе телефона на Ноа и се свърза с колонката. Той докато се усети и тя пусна любимата им песен.
Усили на макс и двете почнаха да пеят силно ...
" ♬ AMUGEOSDO ANIN  JONJAE GATDAGADo SALAAJYEEDO MOLEUL SAAM GATDAGADO NAL BULEUNEUNNE MOGSOLIE!"
U MAKE ME FEEEEL SPECIAL..!♬ ""

Ноа стисна здраво волана и се опитваше да не избухне в смях.
Накрая песента свърши и Ханна погледна замечтано към прозореца.
Вече минаваха през крайпътната гора.
Брат ѝ наби спирачки защото пред тях изскочи някакво животинче..
"Ъхх това пък какво е... вълче??!"

Дехюн запита.
Ханна погледна на къде отива и видя огромно имение.
"Дехюн..."
Тя не ѝ обърна внимание
"ДЕХЮН!"
"Ааа дада какво има"
Ноа потегли отново.
" Там видях едно имение.. Знаеш ли на кого е"
Дехюн се ококори.
" СПРИИИ!! "
Горкия ѝ брат вече го болеше главата от писъци. И отново спря.
"Господи какво сега?!
Двамата я гледаха в очакване да каже какво има.
"Видя ли дали свети в някоя стая"?
Попита като присви едно око.
"Ами..да?
" Значи отиваме!! :D
" Какво?! Ненене няма шанс, на хората едва ли им е до нас сега!"
" Айшшш Ханна, помисли... щом имат пари за такова местенце значи имат и скъпи шоколади и бонбони "
Смигна ѝ тя като я тупна леко по главата.
" Аз.. не съм сигурна.."
"Решено е! Отиваме!
"Скъпи братко моля те върни назад"
Той я послуша, все пак пет минутки тишина няма да са никак зле.
Двете слезнаха и заприпкаха до там.

*във имението*

"НАМДЖУНН! КЪДЕ СИ КОПЕЛЕНЦЕ ТАКОВА!

Техьонг се извика и гласът му прокънтя из цялата сграда.

Нам се появи от горния етаж  раздразнен. Застана пред Техьонг и го погледна въпросително като вдигна вежди.
Той не помръдна и мускул.

" Случайно да не забрави, че имаме зверче в тъмницата долу?"

"За това ли ме извика?!"
Той изпуфтя, фръцна се и се закатери нагоре по стълбите.
Те  мина за секунда  пред него, поглеждайки го строго.

"Наясно си, че трябва да го нахраниш днес" 
Той го погледна тъпо:
" А дада твой ред е вчера аз го направих! "
Тае го погледна изненадано:

"Моля?! Ти сериозно ли аз го храних вчера!!"

Почнаха да се карат точно като малки деца, дали той  е виновен, че го е бутнал или че другия е паднал  сам.
                     -------------