𝓑𝓵𝓸𝓸𝓭 𝓵𝓾𝓼𝓽

❷

"ДОСТАТЪЧНО!" АЗ ЩЕ ОТИДА... по дяволите.. "
Викна Намджун.
Техьонг кимна, отиде някъде и бързо се върна с кофа пълна със кръв и човешки останки.
"Ъхх ил"
Брат му протегна ръка да я вземе и из цялото помещение се чу звънецът им. И двамата се сепнаха, споглеждайки се . Той не бе използван от години.

"Кой може да е--?.."
Те го плесна през устата да мълчи. 🤫
"Ти отивай долу, а аз ще видя кой е"
Джун избърса устата си от ръкава на скъпите си дрехи и тръгна надолу.

Техьонг пооправи костюма си и отвори портата. Ханна и Дехюн се подхилкваха, но когато го видяха трескаво се обърнаха към него и се усмихнаха свенливо. Тя се сети за какво са тук:
" Номер или лакомство господине"
Дехюн се усмихна и двете показаха кошничките си. Те повдигна вежда и тръгна да затваря портата, но приятелката ѝ беше доста упорита и сложи крак преди да се затвори напълно.
Техьонг я изгледа изненадано.
"Не е учтиво да затваряте врата пред носа на хората!!"

Дехюн размаха пръст. На Ханна и стана много смешно и се включи във това.
" Даа все пак е Хелоуин, виждам, че и вие сте се подготвил за празника, хмм каква пудра използвате доста блед сте се направили.."
Ханна се опита да пипне лицето му, но той бързо хвана ръката ѝ.
Тя изпищя и бързо покри устата си с две ръце. ~много бързи рефлекси~
Помисли си.
В същото време Намджун чу писъка и се качи доста бързо до там.
Тае вече раздразнен и от двете се обърна към него  с изражението- Какво правиш тук точно сега ?!
"Оуу още един, брат ли ти е? защото и аз имам!!"
Отбеляза Дехюн. На Джун му стана интересно:
Отиде до нея и целуна нежно ръката ѝ. Тя се изчерви леко.
"Аз съм Намджун приятно ми е, а този сръдлив господин е Техьонг"
Те превъртя очи и изпуфтя.
"Аз съм Дехюн и това е Ханна"
" Вие харесвате ли Хелоуин?? "
" Даа, разбира се, че да хаха"
Той потупа Тае по гърба, а той все повече се чудеше как това му се случва.
" Слушайте... дами по-добре си отивайте, много е късно, а и не сме купували сладки неща"
Погледна Ханна със студеният си поглед показващ, че не ги иска тук.

Силно ръмжене се чу от долния етаж, карайки двамата братя да замръзнат на място. А на  момичетата им стана интересно тези двамата май крият нещо.
" О боже какво беше товаа?! "
Дехюн грабна ръката на приятелката си и двете нахлуха вътре да видят какво става.
"Намджун какво по дяволите си направил?!" Всичко ли му даде?! "
Погледна го ядосано.
" Дъаа, хахах " усмихна се широко. Той самия се беше изкушил от нещата в кофата. От седмици се опитва да не яде толкова много защото телата на убитите от тях свършват, а рядко минават хора тук.
Тае вече се побърка и потърси момичетата с поглед но не ги откри.
Те двете се разхождаха най спокойно. Бяха изумени, имаше много позлатени орнаменти на почти всяка мебел, скъпи предмети някои доста стари.