𝓑𝓵𝓸𝓸𝓭 𝓵𝓾𝓼𝓽

❸

Техьонг използва слуха си за да чуе къде се намират... Имението е доста голямо, но едва ли са стигнали много далеч.
"Нам моля те отиди и му дай още, живота ни зависи от него,а ти го държиш гладен."
Джун въздъхна и слезе долу отново.

Двете момичета стигнаха до дневната останаха стъписани от интериора:
Две масивни кресла облицовани със велур във винено червен цвят  ; под тях голям персийски килим; отстрани се извисяваха големи библиотеки със много стари книги.
Ханна мина с ръка през велура.
"Дехюннн~ пипнии много е мекичко" Тя се подхилкна и Дехюн бързо дотърча до там и пипна.
Погледна я и се засмя.

Те вече стоеше настрана, ръцете му бяха зад гърба и се прокашля.
Двете се сепнаха и се обърнаха към него.
"Техьонг ние само--"
Ханна искаше да каже защо са тук, но той я прекъсна :
" За теб съм Господин Ким"
Тя остана безмълвна от дълбокия му глас.
Дехюн отвори уста, за да обясни вместо нея защото видя, че тя се изчерви.
"И ЗА ТЕБ ВАЖИ СЪЩОТО"
Викна и я погледна строго. Стах започна да я изпълва, очите му потъмняха.
Намджун се появи в точния момент когато видя брат си толкова ядосан се премести при него светкавично и с жест му каза, че очите му потъмняха и, че трябва да се кротне. Тае разтърка очи и се поуспокои :
" Намджун би ли ги изпратил "
След тези думи излезна от стаята  доста раздразнен. Много мразеше когато някой  смъртен дойде тук и наруши тишината на покоите им.
" ах този е много скучен"  Дехюн подшушна на Ханна. Джун се засмя тихо.
"ЧУХ ТОВА"!!
Тае кресна и двете момичета се стреснаха.

"Такам, съжалявам, но трябва да си вървите"
Той се усмихна на двете и трапчинките му се показаха.
Вече стоящи пред портата Намджун им даде сладки нещица. Лицата им грейнаха от щастие, че кой не би се зарадвал на сладко? .
Тъй като му беше доста скучно тук реши да направи един номер на Техьонги~ (както той го нарича понякога)

"Хейй, няма да е зле някой път да излезнем нали? Ето ви моя номер"
Подаде го на Дехюн защото тя първа протегна ръка да го вземе. Много ѝ допадна и не искаше да пропусне шансът.

"Благодарим до другия път"
След това си тръгнаха в джипа ги очакваше спящия ѝ брат доста се позабавиха. Тя изпуфтя и силно затропа по стъклото той се събуди и бързо отключи, за да влезнат.

Намджун се усмихна гордо -най сетне ще излезне от тази дупка може и брат си да изкара. Винаги прекарват дните си тук затворени
защото им е наложено от баща им, който помогна за залавянето на  съществото долу... то само поддръжаше връзката към човешкия свят и тази на дяволските изчадия... каквито са те..най добре е за всичко живо то да остане заключено.
жадно за човешка  кръв, то би изтребило всичко което мине пред него.

Джун отиде до кухнята да вземе нещо за пиене, уискито...любимото им. Е... там завари своя брат целия във кръв изпиващ живота от сърничка.. Изцеди го до капка и захвърли тялото на пода.

Той погледна към Нам като току-що напил се до козирката човек.

" Само да кажа.. тва няма аз да го чистя"
Посочи с пръст към трупа и отпи от чашата си.