crime

убийство

Защо Макс закъснява, той винаги е точен, никога не си зарязва телефона, а сега не мога да го открия, супер. Но чесно казано това малко ме тревожи. Особенно с тези странни сънища напоследък. А по лошото е когато някой от тях се сбъдне. Дано да само да си въобразявам.  Дано не съм сънувала убийството на гаджето ми. О Боже! Ами ако съм!? Не, не мога, това е просто невъзможно. Няма как. И изведнъж сънят ми искочи пред очите ми:
- Не недейте. Моля ви. Какво съм ви направил. - крещеше Макс завързан за един бетонен стълб, а един мъж облечен целия в черно го изтезаваше. А аз стоях онемяла отстрани и гледах безмълвна.
- Нее. - извика Макс и повече не помръдна.
Не не може да бъде. В едната секунда бях безмълвна, в другата шокирана, а сега бях съкрушена и крещях, въпреки че знаех че няма кой да ме чуе. Но болеше, дори да не бях влюбена в Макс го обичах толкова, до колкото бях способна.
И изведнъж се откъснах от спомена, но гърлото ме болеше така все едно съм крещяла няколко минути. Какво се случва преди бяха само сънища, но сега... Това е толкова странно.
Последен път звъня на Макс и се прибирам. И той не отговаря. Ще се прибера, ще се успокоя и ще му се обадя пак, ако не вдигне почвам да го търся. Но си въобразявам, не е възможно да е мъртъв. Не е възможно да съм видяла убийството му...

Добре вече сериозно се притеснявам. Звъня му цял ден, а него го няма!? Звънях на брат му и той каза че Макс, не се е прибрал, какво по дяволите се случва. Ще се побъркам главата ми ще гръмне.
- Майко, някой да е звънял?
- Не, нещо случило ли се е.
- Не мога да открия Макс цял ден, главата ми ще гръмне ще си взема успокоително и ще си легна, ако някой се обади ме събуди веднага моля те.
- Добре скъпа, спокойно, всичко ще е наред, не се тревожи.
Майка ми, винаги загрижена, е не винаги от както спря да пие след смърта на баща ми, докато той беше жив, тя грам внимание не ми обръщаше и почти всяка вечер се наливаше. О живот, какви обрати си ни приготвил!
Хапчето най-накрая започна да действа и ето ти нов сън:
- Сам, Сам. - някой ме викаше, гласът ми беше познат и то много, но чий е. Кой ме вика. Стоя в едно безкрайно бяло пространство и се оглеждам и изведнъж се сещам кой е собственика на гласа.
-Макс - прошепвам едвам-едвам.
-Макс, къде си, не те виждам, цял ден те търся. - и изведнъж той се материализира пред мен.
О, боже той изглеждаше точно така както от предишния ми сън.
- Тук съм. Макар и не тялом, тук съм и винаги ще бъда до теб. Обичам те!
- Макс, какви ги говориш, как така си тук, какво говориш. - казвам недоумяващи със сълзи в очите. - Какво се е случило, защо те няма цял ден. Не си отивай, моля те! - казах на образа му който започна да избледнява. До тук бях след като изчезна не успях да спра сълзите си. Аз никога не плача, само веднъж на погребението на баща ми и сега. Това е толкова реално, но въпреки това съм сигурна че е само сън, не може да се случва наистина.
И в следващия миг се събудих в леглото си потна и всичко адски ме болеше. Всичко беше на пода чаршафа, възглавниците, завивките, всичко, явно този кошмар е бил наистина, наистина реален. Погледнах часовника 7⁰⁰. Какво спала съм толкова дълго. Трябва веднага да звънна на Макс. След 3 неуспешни опита набирам  номера на Майк.
- Майк, брат ти прибирал, ли се е, все още не мога да се свържа с него.
- Съжалявам Сам, не съм го чувал, нашите тъкмо се върнаха от участъка, подадоха молба за издирване. И чакаме.
- Ако разбереш нещо веднага ми се обади, ясно.
- Естествено. Пази се.
- До скоро Майк, и дано да е за добро.
Стоенето в къщи щеше да ме побърка отивам до мъчилището поне за се разсея малко, но Макс е добре, нещо му няма.
И два часа по-късно докато чистех пода в директорския кабинет бомбата избухна.
- Да директор Тимъти Фицпатрик е на телефона
-...
- Какво не може да бъде.
-...
- Та той беше такова добро момче.
Думите на директора сериозно ме притесняват. Какво се е случило? Дано само да не ... Не е възможно, той...
- Добре ще уведомя учениците. Също така ще ги помоля да окажат съдействие в случай на нужда.

- О, горкото момче, беше толкова млад, мил, дружелюбен, жизнерадостен, какво се е случило с него. - каза директора забравяйки за съществуването ми със съкрушен тон.
- Какво се е случило? - попитах изведнъж.
- Сам, мисля че трябва да се прибираш, освободена си от наказанието. Поговори с близките си, ако ти е нужна помощ ние сме тук...
- Какво се е случило - попитах бясна въпреки че знам отговора.
- Съжалявам, Макс, полицията е намерила тялото му...