Саманта:
Събуждам се от звука на алармата, толкова я мразя училището свърши миналата седмица, а аз съм принудена да ставам рано заради наказанието. О пресвещени богове, убийте ме сега. Не мога повече. Този живот е прекалено тежък за мен. Преди година баща ми умря и от тогава просто не съм същата. Промених се. Усещам го. Има нещо различно в мен. Не знам какво е но го има. Макс, той е единствения лъч светлина в този ад. О, Макс какво щях да правя без теб. Макс е най-добрият ми приятел от детската, сега сме двойка, защото беше до мен, винаги е бил, пазел ме е, закрилял ме е, покрепял ме е във всяка глупост, какво повече може едно момиче да иска от едно момче. Аз не вярвам в любовта. Не съм от романтичните момиченца. Неее. И Макс го знае познава тъмната ми страна и ме обича. И като винаги когато се сетя за него и той звъни.
- Хей Сам, как си. Искаш ли да излезем.
- Не мога в затвора съм до 3.
- Не свърши ли вчера наказанието.
- Дали е свършило? - казах с ирония
- Какво пак си направила?
- Ами, може и да съм разляла кафе върху бюрото на директора, може и да съм боядисала колата му, а може и да съм ...
- Не спри до тук, не ми се мисли какво се направила, към 3 и 15 ще те взема да идем до мола на кино и да хапнем нещо, обичам те.
- Както кажеш, целувки.
Макси, Макси. Какво ще те правя. И както винаги потънала в мисли закъснявам за час.
أنت تقرأ
crime
غموض / إثارةискам да опитам нещо затова ще създам този разказ. Нямам идея дали нещо ще се получи. Това не е типичната любовна история. О аз съм далече от тази мисъл. Това историята за едно разбито момиче, което търси кой е виновника за разбитото и съце. В малко...
