crime

погребение и обещание

Не мога да повярвам. Макс наистина вече го няма. Стоя и гледам как спускат тялото му в гроба. Имам чувството че умирам. Мислих си че не съм влюбена в Макс, мислех си че е приятелска обич, но сега..., тази болка... Не съм толкова сигурна, може би наистина съм се влюбила в него в един момент. Нали хората казват че не осъзнаваме колко важно е нещо, докато не го изгубим. Е изгубих Макс, изгубих себе си, светът стана още по-черен ако въобще е възможно.
- Сам, спокойно всичко ще е наред. Обещах ти че ще бъда винаги до теб, винаги с теб, дори да не ме виждаш, ако се нуждаеш от мен ще бъда винаги тук.
Не знам как но в единия момент бях в гробището, а в следващия бях на празно черно място и Макс ми говореше.
- Макс, какво се случва, аз сънувах как умираш, сънувах че ми говориш, а сега това. Полудявам, това не е възможно. Казах и хванах главата си.
- Спокойно, всичко ще е наред, всичко има обяснение, което аз не мога да ти дам, опитай да откриеш истината. - каза той със сълзи на очите.
- Коя истина нищо не разбирам. - казах съкрушена.
- Намери истината Сам, ти си силна, много силна и специална. Иска ми се да можех да ти кажа цялата истина, но не мога.
- Защо не можеш?
- Не мога ще разбереш, всяко нещо с времето си.
- Чакай - извиках, когато образът му започна да исветлява.
- Времето ми изтече, когато ти потрябвам ще бъда до теб, но сега, ве мога да остана повече. Пази се, гледай право напред, продължи по пътя си и търси истината, винаги търси истината. ... И той изчезна...
И в следващия миг отново бях на гробището, все едно времето беше спряло. Все още се опитвах да си отърся от шока. Какво се случва? За каква истина говори Макс? Ще разбера трябва да разбера.
Толкова се бях замислила че бях останала сама. Е почти сама, докато вървях се сблъсках с едно момче.
- Ох, извинявай, не гледах къде ходя - смотолевих набързо.
- Няма проблем, познаваше ли момчето.
- Той беше най-добрият ми приятел, беше ми гадже, той... - трябваше да замълча за да овладея сълзите си.
- Всичко ще се нареди, всяко нещо с времето си. Макс беше свестен, харесвах го, но. Забелязала ли си как винаги има едно но. Всичко ще бъде наред, тежко е, но ще се справиш вярвам го. - това момче е странно, как промени темата, в него има нещо не знам какво е но той ми е познат, адски ми е познат. Имам предчувствие че мога да му се доверя...
- А как... - телефона му звънна точно когато щях да го питам за името му.
- Да.
-...
- Аз съм. Какво се е случило.
- ...
- Идвам веднага. 10 минути макс.
Изражението му беше различно когато се обърна към мен след разговора. Някак неразгадаемо. Цял живот знам какво си мислят хората по израженията им и много ми помага, но сега... за пръв път ми се случва да не мога да разгадая човек.
- Аз трябва да вървя изникна нещо спешно. Съжалявам. И хей горе главата, гледай само напред, живота те ще се оправи може да не е днес или утре, но ще се оправи. - каза набързо и изчезна докато осмислях думите му.
- Напред. - прошепнах думите на Макс, ами ако е говорел за него, ако момчето е щяло да ми даде отговори. Когато се сетих за Макс, потърсих гривната от него та ръката си, но така и не я открих. Къде е? Бях с нея, сигурна съм че беше на ръката ми преди малко. Върнах се и я видях на гроба на Макс. Взех я и тъкмо когато мислех да си тръгвам се обърнах и реших, че Макс не заслужаваше тази, смърт спомних си сънищата си и реших да направя нещо.
- Макс, обещавам ти ще намеря човека, който ти причини това, ще му отмъстя, а после ще намеря истината за която говориш и мисля че приятеля ти има нещо  общо с нея.
- Ще намеря истината Макс цялата, обещавам...
.