crime

Джейк

Мина един месец от смърта на Макс, не не смърта, убийството му. Той беше убит. А аз, аз се опитвам да намеря виновника за това. През този един месец първата седмица не излизах от вкъщи мислех, анализирах всяка дума изричани от Макс, за да ми даде насока къде да търся. О, Макс, в какво си се бил забъркал не мога да си спомня нито един негов необичаен разговор или странно поведение, ходих до къщатата му, тършувах в стаята му, говорих със семейството му и нищо. Кръгла нула. Утре започва мъчилището и времето за расредване ще е още по-малко. Чудех се дали да не се откажа на няколко пъти, но обещах на Макс че ще намеря истината, че ще открия кой му причини това. Хубавото през този месец беше че не съм имала друг странен сън, видение или каквото е. Е, нали знаете какво казват, никога не се хвалете.

- Хей, ти си момичето от гробището, гаджето на Макс, нали? - тази глас ми е познат, когато лицето му започна да се показва го познах, момчето от гробището.
- Ти, ти познаваш Макс, знаеш за каква истина говори, нали.
- Да познавам, Макс, и може би знам за коя истина ти е казал. А защо не говориш за него в минало време. Говорила ли си с него... Я, чакай и ти си като нас. Ти си момичето което... - и изведнъж той се хвана за главата и започна да се превива от болка.
- Хей, добре ли си.
Той само вдигна поглед към мен от носа му започна да се стича кръв, но тя не беше обикновена, беше черна. Какво се случва. Трябва да се събудя, трябва.
- Успокой се всичко ще бъде наред, времето ми тук изтича, но ще се видим скоро. Обещавам.
- Кой си ти, къде да те намеря. - той изчезна още преди да съм довършила.

И се събудих. Бях много объркана, аз и всичко от леглото бяхме на пода.
- Какво се случва по дяволите. - прошепнах. Бях уплашена, ядосана, объркана, не знаех какво се случва. Беше 4⁰⁰ опитах се да се успокоя, пих вода, взех хапче и реших да поспя още малко, дано само да не сънувам друго.

- Сам, бъди силна, ти си специална момичето ми - това, това беше гласа на баща ми. Какво се случва.
- Сам, ние сме до теб, той също ще бъде. - додаде Макс.
- Макс, татко за какво говорите, не ви виждам, какво се случва по дяволите, моля ви кажете ми.
- Миличка всичко ще се нареди, продължавай да вървиш по пътя си, ти си специална, напред и нагоре нали така. - каза баща ми и за секунда видях образа му в бялото пространство.
- Татко - пророних и тръгнах към него, но той изчезна.
- Недей скъпа, ако ние дойдем, ако приемем форма и се задържим при теб това ще те нарани, ще те изтощи, не искаме са ти вредим.
- Да ме изтощите, за какво говорите.
- Ще разбереш Сами, но ние сме до теб, ще направим всичко по силите си да те пазим и да те насочваме, но не искай много от нас, за да не ни загубиш, ако зависеше от нас всичко щяхме са ти кажем, всичко щеше да е различно. Намери истината, върви напред и си пази гърба. Ние сме до теб, винаги - каза треперещия глас на Макс. - и се грижи за Майки моля те.
И след секунда гласовете замлъкнаха и останах сама в празното бяло пространство.
Майка ми ме събуди с кофа вода, беше адски гадно.

- А, ти се събуди, от 1 час не мога да те събудя, мислех да звъня на лекар.
Изгледах майка ми на кръв.
- Съжалявам миличка, но закъсняваш, не искам да започнеш с наказание от първия ден.
Когато погледнах часа осъзнах че е права остава ми един час, до началото на часа, пътя е 15 минути с кола, а пеша ..., по дяволите не трябваше да взимам хапчето. Станах набързо, оправя  се и видях че остава половин час, никъв шанс да съм навреме, освен ако...
- Мамо ще ме закараш ли. - провикнах се. Знам че не може да ми откаже, ако я нарека мамо
- Да разбира се мила, както пожелаеш.
- Добре да тръгваме, но ще ме оставиш на спирката до училището.
- Както кажеш - каза леко разочарована.

Пътя от спирката до училището беше око 5 6 минути, реших по пътя да слушам музика и се бях отнесла, докато.
- Хей, внимавай къде ходиш. - каза едно момче с мотор, спирайки на 2 сантиметра от мен. Беше видимо ядосан, доста.
- А ти внимавай къде караш, това да не ти е паркинг, а кой си ти между другото май си нов.
- Извинявай, търсех си място на паркинга и накрая ми казаха че до входа се паркирали моторите, изгубих сигурно 20 минути докато си търсех място, пак извинявай можех да те заобиколя или да мина от друг път.
- Добре, добре разбрах, извинението се приема, но и аз съм малко виновна, ако не бях със слушалки щях да те чуя и да се преместя -  казах смеейки се.
- Не разбрах името ти красавице - каза сваляйки каската и слънчевите си очила, това беше момчето от гробището и съня ми.
Аз също си свалих слънчевите очила
- Саманта, но всички ме наричат Сам, а с теб сме се виждали... на гробището... - правех паузи за да се сети. И изведнъж изражението му се промени.
- Аз съм Джейк...