Гледната точка на Лина
Беше поредният ден. Аз се прибрах от училище. Майка ми ме чакаше и каза:
-Лина довечера, ще ходим на вечеря с едни хора.
Аз:
-Окей.
И така мина времето и стана време за вечерятя.
Skipe time*
Вече пристигнахме в ресторанта и...
лармата ми звънна, което означаваше че съм на училище. Ах, мразя го. След това се оправих в банята бях облечена така
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След това слязох долу. Майка ми пак ме чакаше: -Лина, да знаеш, че довечера Вероника и Дерек, ще дойдат у нас с преспиване, защото ние с родителите им отиваме на бизнес среща, която ще се върнем утре вечерта. А и днес трябва да си избереш рокля. От някое от списанията, които ще оставя. Ще се обадиш на дизайнера и така. И не прави глупости от които после ще съжаляваш. Това последното не го разбрах ама карай. Бях пеша до училище. Стигнах. Влязох в първия час и така докато не свършиха всички. Отидох на двора и какво да видя моят "бъдещ съпруг" ме чакаше. Той ме видя, но аз реших да го подмина и да се прибера, защото не исках тъпчовците от училище да ме разпитват или тем подобни. Тръгнах, но изведнъж някой ми хвана ръката. Това беше Дерек. Пита ме: -Защо ме отбягваш? Аз: -Щото така съм преценила. Той: -Искаш ли да те закарам? Аз: -Мне, имам си крака за тая работа. После кучката на училището дойде, а именно Мария: -Здравей! Как се казваш? Той: -Здрасти. Аз съм Дерек Тя: -Приятно ми е Дерек, аз съм Мария. Мога ли да те питам защо си с този зубър ? Защо не излезем и не оставим тази задръстенячка? Той: -Първо-Аз съм и бъдещ съпруг. Второ-Нямаш право да я обиждаш. И трето-никъде не ми се излиза с такава долна курва като теб. Тя: -Лина да знаеш, че ти ще си го отнесеш, а и честито за бракави.Той ще ти донесе много нещастие с тая, Дерек. Заслужаваш нещо по-добро. Аз: -Свърши ли с цирка. Ако да взимай си автобусчето и си отивай на село. Тя: -Внимавай! Дерек: -Не по скоро ти внимавай. Както и всички останали. Тя си тръгна. Алелуя. Но за утре не ми се мисли. Кво ще измисли, за да ми го върне. Но ми беше странно защо той се застъпи за мен? Но както и да е. Аз: -Няма да ми спечелиш вниманието и доверието, като се правиш на добър и се застъпваш за мен. Той: -Знам, че си труден характер, но ти обещавам, че ще те спеля рано или късно. Аз: -Окей. Разбрах, че довечера ще дойдеш със сестра си. Дерек: -Мда, но говорих с наще и ваще и им казах, че едни мои приятели ще дойдат. Така че няма да сме сами. Аз: -Оф, както искаш. Той: -Защо не поканиш и твои приятели? Аз: -Защото нямам такива. Те само те използват. Но както и да е аз тръгвам. Не искам да ме караш. Ако може да дойдете след 17:00. Дерек: -Добре ще дойдем към половина някъде. Аз: -Окей, бай. Той: -Чао зубърче. Аз: -Не започвай и ти. Той: -Окей, окей. Вече се прибрах седнах на дивана и тръгнах да избиран рокля "за моят специален ден".Реших да е тази:
