Поредната скучна година, радвам се, че ще ми е предпоследна. Забравих най-важното, аз съм Читапфон Лечайяпонкуел, но всички ми викат Тен, по-лесно е, на 17 съм. Гей съм и се гордея с това. Нямам блестяща репотация в училището ми, може би затова го мразя. Занимавам се с танци и музика. Бях част от такъв клуб в училището ми, но ме изхвърлиха, заради клюки и сега мога да правя това, което обичам в една забутана стая в мазето на училището.
Нямам много приятели, Марк е единствения, който смятам за близък. Познаваме се от малки, нищо че е една година по-малък. Стига толкова за мен, смятам, че е време да чуете моята любовна история.
***
- Охо, Джони, да не си станал още по-висок.- Донгхюк се хвърли на врата на по-големия си братовчед.
- Хюк, махни се от мен, надебелял си през лятото.- Джони го погледна с присвити очи, а Донгхюк изпуфтя и застана до него, не мислейки да спира да го дразни.
- Джони, разведи ме из училището, все пак ще ми е за първи път.- Донгхюк го погледна с мили очички.
- Искаш пак да видиш онова момче, нали?- Донгхюк закима енергично с глава.- Съжалявам, че ще те разочаровам, но той е една година по-голям от мен, тоест няма да го видиш по коридорите, в различни крила сте.- Джони му се усмихна,а Хюк се нацупи.
- Съдбата ме мрази!
- Я не ми се депресирай, 15-годишно говедо!
- Кой наричаш говедо, я се виж, жираф! Ти не го ли видя, беше перфектен, напълно мой тип!- Донгхк се загледа замечтано.
- Дори не го познаваш, започвам да се чудя дали наистина имаме кръвна връзка!- Джони беше тих и не говореше много, не се занимаваше да си търси гадже, беше осъзнал, че не харесва момичета много отдавна, но просто той не виждаше, в никой потенциален любовник, а и живееше много по-хубав живот сам, а не като Донгхюк. Постоянно се интересуваше какво мислят другите за него, постоянното контене, да не говорим за връзките му, само по купони, а е все още на 15.
- За съжаление да, но ти си по-лошата версия от двама ни, макар че това е поправимо.- Донгхюк винаги е искал да види братовчед си в друга светлина. По-отворен, разговорлив, да си има гадже, да се забавлява, но той беше затворен в себе си, но Хюк не го винеше, имал е труден живот.
- Я дай да видя в коя стая трябва да си.- Донгхюк му подаде един от листовете, които беше получил на откриването.
YOU ARE READING
Two Faced
FanfictionДжони страда от заболяване, за което само родителите и приятелите му знаят. Но дали това е добра идея? Дори след загубата на родителите си Джони не успява да се справи сам и продължава да води два различни живота. А той дори не подозира какво прави...