Two Faced

°5°

- Не беше нужно да правиш тази сцена.- Донгхюк се опитваше да прикрие червеното си лице.

- Искаше да те оставя да лежиш на игрището ли? Играл ли си някога футбол?- Марк се опита да завърже някакъв разговор, докато вървеше към лекарския кабинет.

- Не обичам точно такъв тип спорт, предпочитам танци.- Марк се опита да скрие усмивката си, май Тен щеше да му бъде полезен.

- В училището ни има клуб по танци, можеш да се пробваш, но ще трябва да се постараеш, Тейонг не допуска всеки.- Тейонг беше основател на клуба и един от най-добрите танцьори.

- Аз съм добър!- Донгхюк се намуси, а Марк бутна вратата, влизайки в кабинета на сестрата. Жената на средна възраст се изправи от стола си и погледна притеснено към Донгхюк.

- Падна на игрището, май си е навехнал глезена.- Марк постави другото момче да седне на кошетката и се отдръпна.

Жената хвана внимателно нараненият глезен и Донгхюк стисна очи от внезапната болка. Тя го раздвижи съвсем леко и Донгхюк истинктивно се опита да дръпне крака си. Тя не искаше да го измъчва повече и пусна глезена му.

- Смятам, че си го изкълчил. Започнал е да се подува, трябва да отидеш в болницата, за да го превържат. Ще е добре да се обадиш на родителите си.- Донгхюк кимна, май нямаше да се включи в клуба в близките месеци.

- Ще ти донеса нещата.- Марк напусна кабинета с бърза крачка, плана му трябваше да претърпи промени и изчаквания.

Той влезе в съблекалнята, но си нямаше никаква представа коя раница е на Донгхюк. Той излезе на двора, за да потърси онова момче, което се мотаеше с Донгхюк.

- Ей, трябва да ми покажеш кои са нещата на Донгхюк.- Джено кимна и следваше Марк до съблекалнята, гледайки го с интерес. Марк така и не беше успял да научи неговото име за години, а на Донгхюк за един ден.

- Ето.- Джено му посочи нещата и Марк ги взе, като му благодари преди да излезе.

Той влезе в кабинета и даде нещата на Донгхюк, който изкара телефона си и се обади на родителите си. Донгхюк затвори телефона след кратко обяснение.

 - Родителите ми ще са тук до 15 минути.

 - Марк, може ли да те помоля да придружиш Донгхюк до портиера, има нужда от помощ.- жената се усмихна мило и Марк кимна, като отново вдигна Донгхюк булченската, а Донгхюк гушна нещата си. Чувстваше се толкова засрамен, но поне успя да научи името му.