Two Faced

°9°

Йонгхо потропваше с крак, никой не му казваше нищо. Доктори и сестри минаваха покрай него, сякаш е пътен знак и продължаваха по белия коридор. Имаше чувството, че е закъснял, искаше само да знае как е Тен!

Пред него се спря една млада сестра.

- Вие трябва да сте близък на Читапфон Лечайяпонкуел?!- Йонгхо кимна.- Пациента има счупена ръка и за съжаление има кръвоизлив, поради което ще се наложи спешна операция. След операциятае ви уведомим за състоянието му.- жената влезе в някаква стая, а Йонгхо гледаше в мястото, на което тя стоеше преди секунди.

Гневът малко по малко превзе тялото му. Той стана от стола, вратата на спешното се отвори и сестрите изкараха Тен в кушетка, тичайки заедно с докторите.

Всичко мина като на забавен кадър пред Йонгхо, щеше да си отмъсти. Слезе по стълбите и излезе от болницата, хвана си такси и се запъти към бара на Лукас.

°°°

- Колко тежко рани Тен?!- Лукас викаше срещу Янгянг.

- Не з-знам, другите п-почнаха да го ритат и-и...- Янгянг беше оплашен, особено щом виждаше гаджето си как се опитваше да е спокоен.

- Ако му има нещо той ще те намери и ще ти го върне тройно!!! Защо трябва да си толкова глупав?!-Лукас удари стената.- Ако той дойде, започни да бягаш и се скрии, ясно!

- Не е ли малко гадно да укриваш един побойник?!- вратата се отвори, разкривайки Йонгхо и двамата бодигарди на земята.

Янгянг се сви при вида на свирепия поглед на Йонгхо, не можеше да помръдне.

 - Йонгхо, премисли нещата, моляте, Янгянг винаги е бил такъв не наранявай единственият, който обича.- Лукас се молеше, а Йонгхо не го отразяваше.

 - Тен се бори за живота си, така че как да накажа скъпоценния ти Янгянг?!- Йонгхо гледаше замилено в Янгянг и се усмихна.- Коя кръвна група си Лукас?

 - Защо?

 - Отговори ми!- Йонгхо кресна, стряскайки Лукас.

 - Н-нулева...- Лукас не искаше да знае какво се случва в главата на Йонгхо.

 - Ами ти Янги?- очите му сякаш пронизваха душата на изплашеното момче.