Бъди с мен

6 Глава - Любимия ден

                * 2 дни по-късно *
Беше четвъртък. Реших да стана малко по-рано от обикновено. Алармата ми звънна и аз веднага скокнах. Беше около 7:00 някъде. Запътих се към банята. Взех си един душ, и както винаги и зъбите, за да не губя време. Излязох от банята. Избрах си какво да нося. Един сив суичър със светло сив анцунг. Вързах си косата на конска опашка. Ее, доколкото мога. Все пак косата ми беше само до раменете. Сложих си една гривна на дясната ръка. Облякох си якето. Шапка също така си взех за всеки случай, защото все пак беше средата на декември и не знаех какво да очаквам. Бях готова. Беше някъде около 7:40 и реших да полегна, да погледам из социалните мрежи. Реших към 7:55 вече да тръгвам, случайно да не закъснея за час. Тръгнах и за около 3 минути стигнах. Взех си нещата от шкафчето ми и се запътих към чина ми. Започна часа. Беше интересен, като се има впредвид, че ми беше един от любимите. Имахме Литература. Доста я харесвах, само, че ми ставаше доста омразна, като почнеха да изпитват. Добре, че съм към края на номерата. Бях 19 номер. Беше доста готино. Да, изпитваха ме, но не колкото другите номера. Доста мразех Историята, поради простата причина, че госпожата винаги ме набелязваше да ме изпитва. Охх, колко го мразех. Естествено, днес имахме История. Само още 2 часа и ще се срещна с онази вещица. Следващите 2 часа, преди Историята бяха Математика и Музика. Математиката мина ужасно. Мразех я от все сърце, но не знаех кое повече мразя. Госпожата или Математиката?!?
По Музика обаче си прекарах чудесно. Целият час мина в смях. Госпожата беше най-пеканата от цялото училище. Нито даваше домашни, нито така да го нарека даваше уроци. Умирахме си с нея. Беше толкова забавна, всички я обичаха страшно много. Музиката мина в смях и дойде Историята..
Госпожа вещица си предаде урока и започна да изпитва. Стигна до 17 номер. Оставаха още 5 минути до края на часа. Молех се да не ме изпитва, но късмета не беше на моя страна...
- Хайде, Линда. Ти си за изпитване, нямаш нужния брой оценки - каза госпожата
- Добре - отвърнах аз
Добре, че си знаех урока идеално. Госпожата ме изпита. Изкарах 6. Бях доста горда със себе си. Хаха..
След Историята последен час имахме физическо. Мина както обикновено. Аз почти нищо не правех, защото 3 - те пачи ( пача )
на класа се слагаха навсякъде. Почти никой не играеше освен самите те и някое друго момиче. Аз не бях от тези момичета. Обичах да играя баскетбол, но само, ако не ме притискат, а в случая ме притискаха. Поради тази причина не играх. Свършиха часовете. Отидохме с Ейд и Лукресия на обяд.
- Вярно ли е, че има паралелка за френски език - попита Ейд
- Ами, не знам. Ти французин ли ще ставаш? - казах аз и с Лукресия се засмяхме
- Хаха, много смешно - каза той и беше на път да се разсмее
Той отиде към тях.
- Чао, хора - каза той
- Au revoir, français - казах аз и с Лукресия се засмяхме. Това беше единственото нещо, което знаех на френски. Той се спогледа. Ние отново се засмяхме.
С Лукресия отидохме отново на магазинчето. Взех си обичайните неща. Сандвич със шоколадово мляко. Седнахме на люлките и започнахме да си говорим. Така мина времето и трябваше да тръгваме. Започна училището. Ужас. Пак домашно по Математика, пак щях да получа някой инфаркт. Хаха
Отново свършихме по едно и също време с Лукресия и Лукас. Мая отново не беше на училище. Лукресия си тръгна и тя, и с Лукас останахме двамата. Говорихме си до към 16:30 и решихме да тръгваме. Отидохме естествено на люлките. Започнахме да си говорим и Ейд дойде.
- Охоо, какво правите тук двамцата - каза Ейд и се подхили под носа си
- Хаха, много забавно. Няма накъде просто.. - казах аз и се ядосах
- По-спокойно. Шегувах се просто - каза той
- Хубаво - измрънках аз
- Хайде да играем на "Не се сърди човече" (имаше такава игра на телефон) - предложи Ейдън
- Съгласна съм - казах аз
- Аз също съм съгласен - отговори Лукас
Играхме, играхме и решихме да спрем. Започнахме нещо да си говорим и да се смеем. Бях седнала на люлката, а до мен Лукас. Нещо се смяхме тримата.
- Хайде, отпусни се да те полюшкам  - каза ми Ейд, докато се усмихва
- Аа, не, нее - извиках аз
Не можех да се съпротивлявал. Той започна да ме люлее.
- Ето, точно така. Ще те люлея бавно. Спокойно - каза той спокоен, чак ме успокои с гласа си
- Ох, добре, но не ме засилвай - казах аз
- Добре де, няма - отговори той
Една котка дойде до нас. Аз не ги обичах кой знае колко. Беше черна. Реших да я погаля, докато Ейд не я изгони. Така я изгони, че докато бях на люлката, котката мина под мен и май, че я настъпах. Не мога да лъжа, беше доста тъп. Хаха
Беше станало 20:00 някъде и решихме да тръгваме. С Лукас бяхме почти до вкъщи, в една посока. Разделихме се. Той тръгна нагоре, а аз надолу. Прибрах се.
- Здравейтее - провикнах се аз с надеждата, че нашите ще ме чуят.
- Здравей, скъпаа - казаха те в хор
Отидох в стаята си. Преоблякох се и си легнах в леглото. Бях доста изморена, но реших да си пусна някой филм да гледам. Докато съм гледала, явно съм заспала...

Здравейтее, ето я новата глава. Според мен не се получи толкова добре, но все пак се надявам да ви хареса. Отново са 911 думи, за което съм доста щастлива. До другия път ❤
Приятно четенее! 📕💋