Бъди с мен

11 Глава - Нова компания?

Януари започна натоварващо, честно казано. През почти целия месец не се случваше абсолютно нищо. Но накрая на месеца се случи нещо...

                   * 26 януари *
Събудих се от шибаната ми аларма, която мразех безусловно. Бях си я нагласила за 7:30 отново, защото ме мързеше напоследък да се оправям.
Тръгнах към банята за бърз душ и...не мисля, че е нужно да казвам отново, че докато се къпя съм си измила зъбите, за да не губя време...
Излязох от банята. Взех някакви дрехи от гардероба, които изобщо не видях как изглеждат и започнах да се обличам. Не изглеждах толкова потресаващо. Вързах си косата на конска опашка и вече бях готова. Часът беше 7:50, имах малко време, за това седнах да похапна малко.
Реших да тръгвам, защото вече беше 7:56. Облякох си якето и тръгнах. Пред задния вход на училище видях Мая и реших да я настигна. Влязохме в училище. Запътихме се към стаята, когато ни спря Кейт. Едно от момичетата в класа. Досадна си пада. След, като се измъкнахме от компанията й, влязохме в стаята ни. Естествено, една групичка, като всеки ден започваше да ме прегръща. Обожавах я.
През деня не се случи абсолютно нищо интересно, както всеки ден. Само това, че Ейдън, аз и Лу се смяхме цял заобед. Помолих госпожата, за следобяд  да седна до Лу, защото ни бяха разместили. Да, точно така. Разместиха ни. Сядах зад Сам и Итън. Пълен кошмар, а до мен познайте кой седна. Най-голямата възможна кифла. Ния. Толкова не я понасях, още от градината. С нея бяхме от една детска градина. Не ме питайте как съм била близка с нея, и в същото време съм я мразела. И аз не знам как, нямам си и на представа..
Малко се отплеснах.
Помолих госпожата да седна да Лукресия за следобед. От 1 месец близо не бяхме сядали заедно на чин, а аз бях на другия край на класната стая от нея. Госпожата ми разреши. Започнахме домашни, когато Ейд се обърна към мен и ме помоли за молив. Имах навика да си хапя и дразкам молива с нокът от нерви. Така беше и с този, но по-малкото от обичайното.
- Нали искаш молив?! Заповядай - казах аз и той ми се усмихна
- Благодаря, май доста често си нервна? -  каза той през смях
- Хаха, много забавно, Ейд - казах аз и в същото време се смях
- Шшт, тихо. Другите пишат, за разлика от вас, така, че тихо. Спрете да говорите. - каза Марина, а двамата с Ейдън се спогледахме
Погледнах към Лу и я погледнахме с кръвнишки поглед. Толкова не я понасяхме..
Днес имахме толкова домашно и свършихме към 16:00, 16:30 и решихме да си ходим. Мая беше на танци, така, че нямаше да ходи на люлките. Нито пък ние. Лукас, Сам,  Иън, Итън, Сит и Ейдън бяха отишли на кафе. Днес с Лу бяхме само двете. Решихме да проследим момчетата, за да видим къде ще отидат на кафе. Видяхме къде са и решихме, че повече тук до кафето няма какво да правим. Тръгнахме към главната и влязохме в един магазин за сладко. Взехме си по 3 близалки всяка, и тръгнахме към Лу. Щях да я изпратя до някъде, защото имаше за нещо да говорим. Изпратих я до някъде и реших да се прибирам. Вече беше станало 17:30 някъде. Прибрах се и всекидневната процедура. Пльоснах се на леглото. Не бях усетила кога е станало 18:30. Звънна се на телефона ми.
Мая ми звъни?!? Защоо..
- Ало, Линда. Искаш ли да излезем аз, ти, Ейдън, Лукас, Сам и Итън - попита ме Мая
- Разбира се, само да наметна нещо и тръгвам. - казах аз и скочих от леглото.
Обаче..някой трябваше да ме посрещне, защото беше пълна тъмница и бяха спрели лампите.
- Ало, Мая. Някой да дойде да ме посрещне - казах аз
- Добре. Нямаш грижи - каза тя и затвори
Облякох набързо суичър и тръгнах от вкъщи. През няколко крачки бяха две момчета. Не ги разпознах, докато не се приближих.
Оо, боже мой!?!? Това беше Ейдън и Лукас?!?! Каквооо...
- Здравейте - казах им аз
- Охоо, Линда - казаха двамата в синхрон
- Така, сега сме тук. Изпратихме Итън да посрещне Мая. Днес трябва да потръгнат нещата - каза Лукас, а двамата със Ейдън гледахме със недоразбиране. Спогледахме се.
- Уоу, какво става тука. Ама те имат ли чувства един към друг- попита Ейд, а аз се очаровах от думите му, защото попринцип не говореше за такива неща.
- О, да - изстреля се Лукас
След тази тема, започнахме да се смеем и да говорим други неща, докато не стигнахме при другите.
- Здравейтее,  къде е Сам? - попитах аз
- Ами, няма го - каза Итън със най-фалшивия си глас и показа една тънка усмивка, която значеше, че лъже
- Хаха - показа се Сам с една торбичка. Не знаех какво има вътре, но със сигурност беше гнусно. Някаква закуска и цялата беше със кетчуп. Ужас. След, като се нагласихме къде да ходим. Тръгнахме. Щяхме да ходим до училище. Вечер училището изглеждаше доста зловещо. Имаше огради, което означаваше да минаваме през един баир и след това да прескочим оградата. Нямате грижи. Направихме го. Влязохме вътре и се видя някакъв мъж, целия облечен в черно и се виждаше пламъка на цигарата, как светеше. Със Сам се уплашихме много. Другите тръгнаха напред, а ние, като най-големите мишки..ни мърдахме. Стана ми толкова смешно, как той се крие с мен. Попринцип се имаше за много смел. Ама дали е така...
Другите ни дадоха знак да тръгнем след тях. Плахо тръгнахме. Оказа се, че този човек просто си разхожда кучето. Започнаха да галят всички кучето, но мен лично ме беше страх. Имах фобия от кучетата. Ейдън ме подкани да го погаля и, че нищо нямало да ми направи. Повярвах му. Той си подаде ръката, за да ми я хване и да я сложи върху кучето. Не беше зле, но не си падам по кучета. Съжалявам за тези,  които имат. Просто не е са моето нещо. Сам си даде остатъка от противната храна на кучето, а аз умрях от смях. След,  като се нарадваха на кучето. Тръгнахме из двора на училището. Итън и Ейдън гонеха някаква котка, като две годишните. Върнаха се. Мая даде телефона си на Лукас да я снима, когато Ейдън се включи във снимката. Мисля, че показваха средни пръсти. Не знам. Толкова ми стана смешно на снимката. След това, тръгнахме към бариерата, която е за коли. Беше затворена, но можеше да се отваря. Сам я отвори и Ейдън се качи на нея. Започна да се движи. Накрая той падна. Убихме да се смеем. Малко се беше натъртил, ама нищо му няма. Продължихме към люлките. Там си поговорихме и трябваше Мая да тръгва. Реших и аз.
- Линдаа, моля те. Остани - почнаха да ми се молят Ейдън и Лукас, а на Итън не му пукаше особено... Те бяха останали само.
- Не, не. Аз ще тръгвам. Чао - казах аз и се обърнах с гръб към тях
- Чао - казаха те
Прибрах се вкъщи. Бях толкова щастлива. Беше толкова забавно. Бях си прекарала уникално, но и хубавите моменти свършват...
Дали ще свършат?

Хей, хей ❤ Успях да кача още една. Надявам се да Ви хареса, постарах се 💋
Също така..исках да Ви благодаря изключително много за над 710 прочетания. И за 1 глава, 100 прочетания. Много Ви благодаря ❤❤ Давате ми стимул да продължа 💋