Втора глава

14 1 0
                                    

Семейство ми не се понасяше, затова бях много тъжна... А и баща ми и брат ми не се разбираха... Но няколко години след 9тия ми рожден ден (когато бях на 11) отидох в нов клас... Не познавах никого освен някои момичета от предучилищната... Беше съвсем непознато и объркато място за мен защото всички бяха луди. По едно време влязох в "готината групичка" и оттам нататък всичко се обърка... Едно момче на име Антон от моя клас просто ме намрази ей така от нищото...

Първоначално беше забавно като бях с "готините", но после усъзнах, че всъщност ми се подиграват... Беше ужасно... Където и да отивах Антон идваше и ме засрамваше или правеше така, че да се чувствам зле... Бях малка, но го приемах насериозно, защото преди да започне всичко това аз го харесвах.. И той мен... Бяхме си писали известно време, но после му стана нещо и ме намрази...

Опитвах се цяла година да направя какво ли не, за да разбера какво съм му сторила, но той така и не казваше... Извинявах му се много и му предлагах "мир" но той го възприемаше като подигравка и само се дразнеше...

След няколко месеца стана зима... Всичко беше в лед и едно момиче от моя клас- Ванеса, която не забелязвах много, си беше счупила ръката... Един ден я видях да тръгва по стълбите нагоре, тъй като учихме на последния етаж и й предложих да й помогна... Тя учтиво отказа, но тогава усетих, че е много мила и дружелюбна... Започнахме да излизаме и станахме много добри приятелки... Наистина ако не беше тя сигурно щях да си стоя самотна без много хора да ме забелязват...

Тя ме научи да не съм толкова срамежлива, защото ще ме мачкат постоянно... Благодарение на нея имах малко повече самочувствие, за което й благодаря...

А сега да ви разкажа за Инна (сестрата ми по душа)... С нея всъщност се познаваме от детската градина, но не точно... Тя всъщност е племенница на любимата ми тогава госпожа от детската... Тогава бяхме малки и едвам го помня, но като станахме по големи (тя 3ти клас, а аз 4ти) се запознахме навън, тъй като тя живееше до нас...

Странно, че от по-рано не се познавахме...


Ако искате продължението на историята ми можете да пишете в коментарите...

my lifeDonde viven las historias. Descúbrelo ahora