*𝐁𝐢𝐟𝐮𝐫𝐜𝐚𝐭𝐞𝐝* [𝑣𝑘𝑜𝑜𝑘] (Временно Спряна!)

3.

Г.Т. Чонгкук

Събудих се от отключването на вратата в стаята. Опитах се да стана от леглото, но рязката болка в гърба ми веднага ме върна обратно на него.

Чух приближаващи се стъпки към мен и завъртях глава към източника им. Видях Техьонг, който се приближи към мен, и седна на леглото. Аз се опитах да се отдръпна от него, но той ме хвана нежно за ръката и ми се усмихна чаровно.

- Хайде, ще ти помогна да стигнеш до банята и да си вземеш душ! - Каза ми той, като ме вдигна булченската и излезнахме от стаята.

Отвори една от вратите в дългия коридор и ме понесе към ваната. Бавно съблече дрехите ми, а аз закрих лицето си от срам. Пусна хладка вода и взе сапуна, като бавно го прокарваше по тялото ми.

След като ме изкъпа, уви една жълта кърпа около слабините ми, и се върнахме в стаята, в която ме изнасилиха. Като си припомних какво ми бяха причинили, и за горката ми баба, която в момента сигурно не си намира място, защото мен ме няма, ми иде да се раздера от рев.

Техьонг ме остави на леглото и отиде до гардероба, като извади един чифт боксерки и една широка черна тениска. Подаде ми ги и излезе от стаята.

Бавно започнах да се обличам, и не след повече от минута бях готов. Станах от леглото и излезнах от стаята. Тръгнах на долу по стълбите в опит да намеря кухнята, и за мой късмет я улучих от първия път.

Тогава видях Джимин, който бе седнал на масата гледайки телевизия.

Изплаших се и с бавни и тихи крачки се запътих към стаята си. Но явно не бях толкова тих за неговият слух.

- Ти какво правиш тук?! Да съм ти позволил да излизаш?!-попита ме ядосано.

- А-аз...-опитах да се изкажа, но страха ми надделяваше.

Джимин стана и започна да се приближава бавно към мен. Бях като закован, сърцето ми биеше учестено, погледа му пронизваше моя.

- Техьонг ли те пусна, бебчо?-попита ме спокойно с налудничава усмивка.

Изтръпнах. Този човек бе луд. Променливите му настроения се меняха с всяка изминала реплика.
Измести погледа си от мен.

- ТЕХЬОНГ! ИДВАЙ!-изрева силно и не след дълго се чуха тежки стъпки.

- Какво има защо си се развикал?-попита го объркано.

-Защо си го пуснал? И най-вече защо му ПОМАГАШ?!-изкрещя срещу лицето му.

- Беше много безпомощен и~

- Не искам да слушам, Техьонг! Разочароваш ме много. Връщай го в стаята и да не си припарил повече до него! Ясно ли ти е?-попита разярено. Вените му бяха изпъкнали.

-Добре!-отвърна просто и ме хвана подръка. Стигнахме пред прага на стаята и влезнахме.

- Да не си мръднал!-заплашително ми каза, преди да заключи вратата.

Г.Т Неутрал

След това негово действие, Кук веднага се строполи на земята, давайки път на емоциите си.
Той бе под плен на две откачалки. Брутално изнасилен..съсипан и безпомощен.
С какво бе заслужил това? Толкова ли грехове беше сторил през живота си, за да му се случи това?
Много въпроси, малко отговори.

Времето се мина неусетно и слънцето над Сеул се беше скрило.
Чонгкук лежеше на леглото, премисляйки ситуацията.
Можеше ли да избяга? Малко вероятно.
Все още плачеше, но тихо.
Не бе усетил отключването на вратата.

През нея влезе Техьонг с един поднос с храна. Постави го до Кук на леглото, после самият той седна до него.

- Недей да плачеш! Джимин понякога превърта!-опита се да бъде възможно най-сигурен в думите си.

- Д-добре!-заекна, като с длан разтри очите си, премахвайки сълзите от тях.

- Оставям те преди да ме е видял! Тогава и двамата ще си имаме огромни неприятности!-заяви бързо той, преди да затвори и заключи отново вратата.

Чон с леки и внимателни движения застана в седнало положение. Придърпа подноса към скута си и започна да се храни бавно.

Не след дълго легна пак и се отнесе в сън.

__________________________
____________________
♡•♡•♡
Здравейте ягодки!👋🥰🍓
Ето я и новата глава, надявам се да Ви е харесала и се извинявам ако има грешки!
И кажете ако не ви харесва, да я спирам, според мен не е много интересна...Е както и да е, пожелавам Ви лека вечер и се пазете!🥰❤🥰

🖤🍓🖤
~Black_Strawberry_~
🖤🍓🖤