*𝐁𝐢𝐟𝐮𝐫𝐜𝐚𝐭𝐞𝐝* [𝑣𝑘𝑜𝑜𝑘] (Временно Спряна!)

4.

1 седмица по-късно

В продължение на седмица Техьонг помагаше на Кук, въпреки забраната на приятелят си.

Техьонг бавно крачеше към стаята на Чон, носещ поднос с храна и вода.
Беше почти полунощ и Чим бе в стаята си. Най-малко искаше пак да спорят. Отключи тихо вратата и я остави леко открехната.

Забеляза почти заспалият Кук на леглото. Ким се приближи внимателно, като започна да го побутва леко, докато го разсъни.

След малко време Чон седеше на леглото с подноса в скута. Трябваше да се храни бързо, защото Джимин в никакъв случай не трябваше да вижда поднос или друг предмет, който не е внесен от самият него.

Когато вече бе готов с храната, Техьонг взе съдовете и се запъти към входната врата.
Но не очакваше зад нея да седи човек.

- Какво правиш мили ми Техьонг?-попита Джимин с усмивка, но в очите му се виждаше ярост.

- Ами...-замълча за кратко, преди да продължи.
- Нищо-това беше първото и последно нещо, което изникна в главата му като отговор.

- Нищо прави ли се бе? КАКВО ПРАВЕШЕ В СТАЯТА МУ?!-изкрещя рязко срещу лицето му.

Техьонг трепна от твърде високият тон. Сведе глава, и се замисли. Трябваше ли Джимин да му казва какво да прави? Бяха приятели от съвсем малки и никога не се бе случвало да се карат толкова често. И то заради едно момче.
Всички мисли минаха бързо през мозъка му, без да обмисля последствията.

- Знаеш ли какво..писна ми! Вин~

- От какво ти е писнало бе, момче? Не стига, че аз върша цялата работа ами се и оплакваш! Осъзнай се!-прекъсна го Джимин почти веднага след първото изречение на Ким.

- Ти освен да проваляш всичко с променливите си настроения и решения нищо не правиш! От кога си толкова егоистичен? Мислиш само и единствено за своя задник!-отвърна на един дъх Техьонг, след като видя погледа на Джимин настръхна и моментално съжали. Но нямаше да му се даде.

- Техьонг, не ме нервирай, а прави това, което ти казвам! Някой ден ще ми бъдеш благодарен!-заяви ядосано, преди да се запъти към стаята си.