Тае си пиеше от шейка, както и Кук.
Т: Разкжи ми нещо за себе си малчо. - погледна го
К: Е-Еми не обичам много новите запознанства - засмя се леко - имам само един приятел, вече и теб, ако мога да кажа, че сме приятели ли де. - погледна също към Тае - Доверявам се трудно, но на теб сякаш вече ти имам доверие. И наистина се надявам да не ми загубиш доверието, ако направиш някоя простотия. Наистина съм много емоционален. Еми това е
Т: Никога няма да ти загубя доверието, точно твоето никога не бих искал да го губя.
Кук се усмихна лекичко и отпи от шейка си.
Т: А може ли да попитам въпросче? - усмихна му се
К: Да
Т: Как разбра, че харесваш момчета?
К: Е-Еми аз такова...еми...аз просто се влюбих...и от там знам - започна да си играе нервно с пръстите.
Т: Не се притеснявай зайо. Кой беше първата ти любов?
К: Едно момче от училище. Аз никога не съм говорил с него, нито пък той с мен, но е много красив и мил с останалите.
Т: Ууу, от къде си сигурен че се държи мило с останалите?
К: Защо ме питаш такива въпроси? - погледна го леко сериозно
Т: Извинявай слади, просто....ревност. - усмихна се с правоъгълната си усмивка
К: Защо ревност?
Т: Еми, ти си сладък и си те харесвам, не обичам си те. Виж се колко си мъничък и сладичък, ти си невероятен. Ще си останем приятели, ако не ти пречи факта, че имам чувства към теб де.
К: Това е толкова мило. До сега никой друг освен майка ми не го е казвал. - изчерви се
Т: Ще го чуваш често, защото ще излизаме постоянно и защото няма да си те оставя намира - щипна му бузката.
К: Добре - изчерви се повече
Т: Ама наистина си като доматче - засмя се леко
К: Така ли? - пипна си бузите. Те пареха - А-аз съм горещ
Т: Да - хвана му личицето.
К: Засрамвам се още повече като ме гледаш така
Т: Как те гледам зайо?
К: Влюбено - каза тихо
Тае се усмихна и му боцна нослето. Куки се усмихна. След което и двамата приключиха с шейковете си.
Тае извика сервитьорката, след което плати сметката.
К: З-защо, аз също тр... - Тае си сложи пръста на устата му.
Т: Шшш, по-голям съм
К: Искаш да кажеш че не мога и аз да дам пари ли? - погледна го лошо
Т: Не слади, можеш. Но аз просто искам да видиш, че наистина държа на теб. Това изобщо показва ли го? - сложи пръст на брадичката си - Май не
К: Ха, аз го виждам
Т: Ох, добре - отдъхна си и се усмихна
К: Имаш хубава усмивка
Т: Твоята е по-хубава и благодаря
К: Ух - усмихна се
Т: Къде искаш да ходим сега?
К: Е-Еми аз мисля да се прибирам, майка ми да не се притеснява. Но ако искаш ще отидем някъде
Т: Еми майка ти?
К: Нищо, просто ще ми се скара че съм бил много на вън с непознат за нея човек. А и, ако разбере че си и с осем години по-голям от мен ще ме убие - засмя се леко
Т: Аз не искам да ти докарвам проблеми. Ако трябва няма да се виждаме докато не навършиш 18. Само ще си пишем
К: Не спокойно, тя ще иска само да се запознаете и ако и направиш добро впечатление нищо няма да ми казва че излизам с теб.
Т: Добре Куки. А сега искаш ли да те изпратя до вас?
К: Еми не знам
Т: Ако те е страх че ще разбера къде живееш, ще те изпратя няколко пресечки преди къщата ти.
К: Добре. Така става
Т: Добре тогава хайде да тръгваме
Нова глава най-сетне. Толкова много време мина от както не съм качвала, цели два дни 😅.
Искам да ви питам нещо.
Искате ли драма малко или да си я продължа без такава?
615 думи
YOU ARE READING
My baby Kookie
Fanfiction-Юнги хайде да излезем -Юнги? -Оп объркал съм номера -Няма нищо, искаш ли да се запознаем все пак -Ам не благодаря Начало:21.03.2020 Край:12.07.2020 Редактирана:22-....07.2020