57

489 33 9
                                    

На сутринта Куки стана първи. Оправи се и слезе в кухнята.

К:Добро утро мамче

МК:Добро утро миличък. Как върви училището от вкъщи?

К:Добре

МК:Радвам се. Нали не тормозиш Тае като го караш да ти помага.

К:Не

Тае влезе в кухнята.

Т:Да бе само малко

К:Ох бе. Стресна ме - хана се за сърцето

Т:Не преигравай - целуна го по главичката.

К:Добре добре

МК:Тае, кара ли те да му помагаш с домашните

Т:Да, но на мен не ми пречи. Аз се радвам че мога да съм около него постоянно.

МК:Добре момчета, направила съм ви закуска. А аз отивам на работа.

К:Добре мамо, чао

Т:Чао

Майката на Кук се оправи и тръгна.

Т:Така бебе, сега да ядем и после да почваме час.

К:Добре

Момчетата седнаха да ядат.

Т:Бебе, искаш ли след обяд да излезем

К:Добре, хайде да извикаме и Юнги и Джимин

Т:Добре

К:Аз ще кажа на Юнги направо да дойдат до нас

Т:Добре съкровище

К:Аз още не мога да повярвам, че има някой до себе си и че сега живеем заедно

Т:Защо не можеш да повярваш беби

К:Защото аз съм малък и правиш каквото казвам е понякога. Странно е

Т:Не е бебе. Ти си моето бебе и искам да си щастлив - целуна го по бузката

К:Благодаря ти за всичко бебе

Т:Няма защо, а сега айде ставай че часа ти почва

К:Ама аз не се наядох

Т:После ще ядеш сладък

К:Ух, добре

Куки седна в хола и след няколко минути часа му почна. Тае седна до него.

°°°°°°°°

След като часовете на Куки свършиха, той седна да си пише домашното което не беше кой знае колко много. Тае влезе да се къпе.

Куки беше писал на Юнги да дойдат към 15:00. Оставаше около 40 минути докато дойдат.

На вратата се по звъня и Куки отиде да отвори. Беше рано да са Юнги и Джимин, но можеше и да са те кой знае.

Като отвори вратата, видя неприятен за него човек.

Чен:Здравей сладък

К:Махай се - помъчи се да затвори вратата, но Чен си сложи крака.

Чен:Хаха, няма да стане малък - бутна го вътре и затвори вратата - мислиш че като не идваш на училище няма да дойда до вас ли. Хаха толкова си жалък - заби му един юмрук в лицето. - Я да видим сега като твоите приятелчета ги няма какво ще правиш. Аз ще си свърша някой работи с теб.

Чен събори Кук на земята и седна върху него като почна да го бие.

Чен:Жалък си

Куки вече плачеше. Мъчеше се да го спре по някакъв начин, но Чен беше много по силен от него.

К:С-спри моля те

Чен:И защо да го правя

К:Б-боли ме

Чен продължи да бие Кук в лицето, както и го риташе.

Тае тъкмо излезе от банята с кърпа увита около кръста му. Видя че Кук го няма в неговата стая и тръгна да слиза към хола.

Когато беше на стълбите чу хлипания и веднага тръгна на там от където се чуваше.

Когато стигна до източника, видя Чен който биеше малкия му Куки.

Тае отиде до Чен и го махна от него.

Чен:Ти какво правиш тука бе

Т:Не трябва ли аз да те питам. Махай се изрод малък. Да не съм те видял повече до моето момче - удари му един и го пусна на земята. - махай се бързо

Чен си тръгна по най-бързия начин.

Тае клекна до Куки и го взе като бебе.

Т:Извинявай бебе - цунка го по челото - недей плачка бебчо

К:Н-няма нищо - изтри си сълзичките

Т:Ела да се изкъпем, после ще превържем където трябва.

К:З-заедно?

Т:Да

К:Но ти нали се къпа

Т:Не ми пречи да го направя пак.

К:Добре

Т:Боли ли те много бебче? Ох боже що за въпрос, разбира се че те боли. Всичко ще мине, след като ги нацелувам.

К:Хихи добре - целуна Тае по бузата.

Т:Хайде да се къпем

К:Срам ме е

Т:Шшш

Двете момчета се качиха в стаята на Куки, след което и в банята.

Тае пуска Куки на земята.




648 думи

My baby KookieWhere stories live. Discover now